Необходими документи за различните видове кредити

Всяка банка може да поиска предоставяне на различни документи според вида на поискания кредит, желаната сума за теглене и доходите на кредитоискателя. Има кредити, при които средствата се усвояват целево и затова се изискват документи, доказващи предназначението на исканите суми. Има и заеми, при които банката не се интересува от предмета на инвестиране и изисква само стандартни документи. Обикновено колкото по-голяма е исканата от банката сума за кредит, толкова повече доказателства за своята платежоспособност трябва да представи клиентът.

При ипотечните кредити се учредява ипотека - за обезпечение в полза на банката- кредитор служи недвижим имот. Такива кредити се отпускат както за покупка на имот (апартамент, къща, офис, магазин, поземлен имот и др.), така и за рефинансиране на друг ипотечен кредит, ремонт, довършителни работи или за строителство.

Документите, изисквани от банките при ипотечен кредит могат да бъдат:

• Подписана молба за отпускане на банков кредит по образец на банката;


• Декларация за свързани лица


• Документи за самоличност (ако кредитоискателят е семеен– личните карти и на двамата съпрузи);


• Удостоверение за семейно положение (от Общината);


• Копие на удостоверението за граждански брак;


• Удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по чл.87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (от Общината);


• Копие на договори за потребителски или жилищни кредити (ако има такива);


• Месечна справка за отпуснатия лимит по кредитни карти (ако има такива);


• Предварителен договор за покупко-продажба и/или документ, удостоверяващ размерът на платената авансово сума по сделката.


• Копие на личните карти на продавачите;


• Удостоверение за семейно положение на продавачите (от Общината);


• Копие от удостоверението за граждански брак на продавачите;


• Пазарна оценка на предложения за обезпечение недвижим имот, изготвена от лицензиран оценител от утвърдения от Банката списък или от оторизиран служител на Банката


• Данъчна оценка на имота;


• Документи за източниците на доход на кредитоискателя:


• При доходи, възникнали по силата на трудов договор или от приравнени към тях правоотношения – копие от трудовия договор с последно споразумение към него, касаещо актуално получаваното възнаграждение (документ, издаден от работодателя по образец от Банката)


• При доходи от стопанска и други дейности, извън тези, посочени по горния ред (еднолични търговци, лица на частна юридическа или медицинска практика, лица, упражняващи свободни професии или извършващи занаятчийски дейности и други услуги) – данъчна декларация за последния отчетен период, баланс и отчет за приходи и разходи за последните три отчетни периода, включително заверен последен годишен баланс, документ за авансово внесен данък за текущ период;


• При доходи от дейности, облагаеми с патентен данък – документ, удостоверяващ авансовото или пълно заплащане на данъците за текущ период; заверен последен годишен баланс и отчет за приходите и разходите; баланс и отчет за приходите и разходите за текущ период;


• При доходи за отдаване под наем на недвижими имоти – нотариално заверени договори за наем; документ, удостоверяващ авансово внесен данък за последен текущ период; данъчна декларация за последен годишен период;


• При доходи от пенсии – удостоверение, издаден от териториалното подразделение на НОИ.

Когато за ипотечен кредит кандидатстват лица с доходи от трудови правоотношения се изисква служебна бележка от работодателя за трудовия стаж в предприятието, брутно и нетно възнаграждение за последните дванадесет месеца / по образец на банката /.

При условие, че работодателят няма сметки в същата банка, тя може да изиска актуално съдебно удостоверение и други документи на фирмата – работодател.

Задължително трябва да се представи копие от трудов договор, декларация за семейно и имотно състояние / по образец на банката / и документи за самоличност.

Същите документи се изискват и от съпруга (съпругата) на кредитоискателя.

И други документи трябва да представят лицата със свободни професии, както и кандидати за ипотечен кредит със собствен бизнес, самонаети лица или такива с допълнителни доходи от наеми. От тях се изисква копие от подадена данъчна декларация за получени доходи за последната календарна година, заверена от данъчната администрация, баланс и отчет за приходите и разходите на дружеството за последната финансова година.

При условие, че дружеството няма сметки в банката, то ще трябва да се предостави съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние, издадено от съответния съд. Банката ще изиска и копие от платежен документ за авансово плащане на данък върху дохода, социално и здравно осигуряване;

Тъй като в основата на ипотечния кредит е имота, който служи за обезпечение, банковите инспектори изискват и информация за предоставеното обезпечение и вписването на ипотеката, а именно всички документи, удостоверяващи собствеността на недвижим имот като: нотариален акт, договор за покупка, актуална скица на имота, (ако имотът включва земя), актуална данъчна оценка на имота за текущата календарна година, удостоверение за тежести от Службата по вписвания, удостоверение по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие/липса на данъчни и други публични задължения за кредитополучателя и за собствениците на имота (ако са различни лица), оценка на имота от лицензиран експерт оценител, одобрен от банката;

Клиентът се задължава да застрахова имота при застраховател, одобрен от банката и да прехвърли полицата в нейна полза.

Кредитоискателят подписва декларация по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс пред нотариуса, който изповядва сделката. С нея декларира, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Има допълнителни документи, изисквани при кредити, отпускани за строителство:

• Документ за собственост на парцела;


• Данъчна оценка за текущата календарна година;


• Разрешение за строеж;


• Договор със строително дружество;


• Удостоверение за тежести от Службата по вписвания;


• Удостоверение по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие/липса на данъчни и други публични задължения за кредитоискателя и за собствениците на имота (ако са различни лица).

Банките изискват задължително документи, удостоверяващи целта на кредита и собствеността върху имота/имотите/ , предложени за обезпечение :

• Предварителен договор за покупко-продажба;


• Документи за собственост на имота, който ще се купува;


• Удостоверение за данъчна оценка на имота, който ще се купува;


• Документи за собственост на друг имот, който ще се ипотекира, ако има такъв ;

(В случай на наследствени имоти – удостоверение за наследници на наследодателя и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя;)

• Удостоверение за наличие /липса на вещни тежести върху имота, който ще се ипотекира, за срок не по-малък от 10 години;


• Документ за собственост (нотариален акт)


• Актуална скица – виза за проектиране;


• Разрешение за строеж;


• Одобрени архитектурни проекти;


• Протоколи за заверени коти и нива;


• Удостоверение по чл.181 от ЗУТ за изпълнен „груб строеж”;

В случай, че имотът, който се купува е различен от имотът, който се ипотекира се изискват документи както за закупувания имот , така и по отношение на имота, който ще служи като обезпечение по кредита.

При теглене на фирмен кредит се изискват други документи, които за засягат както правния статут на фирмата, така и финансовата част от дейността й: съдебни решения, БУЛСТАТ, актуално състояние, удостоверение по чл.87 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие и/или липса на задължения към държавата, копия от данъчни декларации за последните две приключили години (данъчната декларация за последния приключил отчетен период трябва да бъде заверена от данъчна служба със зелен печат),отчет за приходите и разходите и баланс на фирмата за последните две приключили години.

Банката може да изисква и бизнес план за разходването на средствата по кредита.

Най-опростена е схемата при отпускане на потребителски кредити. За суми под 5000 лв. често е достатъчно само предоставяне на лична карта. Някои банки могат да изискат още:

• Копие от трудов договор (допълнителни споразумения и анекси, ако има към него), граждански договр, договор за наем или други договори от други правоотношения, удостоверяващи регулярен доход.


• При доходи от търговска дейност - заверени данъчни декларации, отчет за приходите и разходите и баланс;


• Служебна бележка от работодателя, удостоверяваща реално получавания нетен/чист доход, хонорарни листа, сметки за изплатени суми

Документите, необходими при рефинансиране на кредит зависят от вида на кредита (жилищен, фирмен или потребителски) . Трябва да се предостави и текуща информация за размера на кредита, лихвата, остатъчната главница и таксата за предсрочно погасяване за кредита, който ще бъде предмет на рефинансиране.

Как ще се отрази на България ипотечната криза в САЩ

Американският ипотечен пазар се срина и ехото прозвуча по целия свят. Нормално е и българските потребители да се запитат как това ще се отрази на личните им финанси, и дори да си зададат въпроса – какво точно е ипотечна криза, как е възникнала тя, и има ли опасност подобно сътресение да се случи и тук.

Международни и местни анализатори побързаха да дадат своята оценка на очакваните последици, но малцина си дадоха труда да обяснят на достъпен език как точно настъпи сътресението отвъд океана.

Забравяйки сложните термини, ситуацията изглежда проста. Цените на жилищата в САЩ се покачваха от години, и собственици, както и банкери, бяха обладани от ентусиазъм въпреки предупрежденията на експерти. Формулата бе следната – за да спечелят повече клиенти, банките отпускаха рискови заеми (така наречените „subprime mortgages”). С други думи, те се доверяваха на потребители с ниски доходи и нестабилна и дори лоша кредитна история.

От своя страна, логиката на пострадалите американски домакинства бе проста. Ипотекираш имота си, и теглиш кредит. Цените на недвижимите имоти продължават да растат, както и оценката на собствеността ти. Така че просто изчакваш, теглиш втори кредит, и с него погасяваш предходния. И така нататък.... Докато пазарът не се срине.

Резултатът беше, че все повече хора не успяваха да плащат лихвите си и до есента на 2007 г. 16 на сто от рисковите ипотеки на американския пазар бяха просрочени с повече от 90 дни. Банките, разбира се, разполагат с обезпечението, но трудно могат да превърнат в капитал хилядите жилища, оказали се в портфейла им, и то в условията на свиващ се пазар.

Ситуацията се утежнява и от сложните инструменти, с които работят финансовите институции. „Лошите” дългове в много случаи бяха комбинирани с „добри” ипотеки и станаха част от инвестиционното портфолио на институционални инвеститори от целия свят. Така „заразата” се разпространи и удари и банки, които на пръв поглед нямаха нищо общо с пазара на имоти в САЩ.

Според германският финансов министър Пеер Щайнбрюк, загубите за банките от кредитната криза може да стигнат 400 млрд. долара, като основен принос за това имат инвестициите им във високорискови американски ипотеки.

На пръв поглед формулата за рефинансиране на дълга изглежда като хитър ход. Но само на пръв поглед. Както коментира Борис Петров, началник на отдел „Анализи” в Българска народна банка, основния извод от ипотечната криза в САЩ е че цените на недвижимите имоти, подобно на цените на всяка свободно търгувана стоки, могат както да се покачват, така и да паднат.

Грешките на прекомерния ентусиазъм са ясни, но въпросът е – какво да очакваме сега, и как кризата отвъд океана ще се отрази на България?

Международни рейтингови агенции, като „Фич” и „Муудис”, които наскоро публикуваха докладите си за страната, изразиха много по-сериозни тревоги от растящия дефицит по текущата сметка, отколкото от опасността от външни сътресения. Според тях, а и според експертите британското анализаторско звено „Икономист интелидженс юнит”, ипотечната криза в САЩ ще се отрази на региона само косвено. Същото становище споделят и управителите на централните банки на Албания, България, Босна и Херцеговина, Кипър, Македония, Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия. На срещата си в Солун на 8-ми февруари те обявиха, че очакват негативния ефект за икономиките в Югоизточна Европа да е ограничен. Въпреки това остават опасенията, че ако сътресенията продължат, тези държави може да се окажат подложени на рисковете, породени от допълнително забавяне на ръста на глобалното производство и търговия.

Добрата новина е, че българската банкова система е сравнително „затворена” – тоест, местните трезори нямат преки инвестиции в сложните финансови инструменти, свързани с лошите ипотеки в САЩ. Въпреки това обаче, България не е изолирана от глобалната икономика, и последствия определено ще има, макар и косвени.

Не е чак токова сложно да се направи извод за очакваните ефекти, тъй като макроикономиката, подобно на физиката, се подчинява на строга вътрешна логика.

Ипотечната криза на американския пазар имаше две основни последствия – снижаване на ликвидността и стопяване на апетита на инвеститорите към рискови вложения.

Това от своя страна може да доведе до покачване на лихвите по кредитите, затягане на условията за тяхното отпускане, оттегляне на инвеститори от пазара на имоти, както българи, така и чужденци, и сътресения на фондовата борса. Стрес за икономиката може да произлезе и от факта, че страната зависи до голяма степен от парите, които емигрантите пращат у дома. Живеещите зад граница може да пострадат от глобалната криза, и ако тя се отрази на доходите им, те ще са по-малко щедри към роднините, останали в България.

Макар и на пръв поглед това да изглежда най-несъществената последица, тук става въпрос за сериозни средства. Според доклад на Световната банка, българите, работещи в чужбина, са влели около 1.854 млрд. долара в родната си икономика. От друга страна, официалната статистика на Българска централна банка оценява парите, пратени от имигрантите у дома за първите 11 месеца на 2007 г. на 3.836 млрд. лв., или 7% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Не трябва да се забравя обаче, че много от българите, потърсили препитание зад граница, работят срещу минимални надници, и вероятно ще бъдат последните, застрашени от съкращения. Също така, докато в началото на прехода повечето хора се насочваха към САЩ и Канада, след присъединяването на страната към Европейския съюз предпочитаните дестинации станаха Испания, Гърция и Германия, които няма да пострадат чак толкова сериозно от ипотечната криза, колкото държавите от Северна Америка.

Доскоро Българска фондова борса изглеждаше имунизирана от чужди влияния. Този път обаче борсовите индекси не издържаха на напрежението. От началото на август 2007 г. към средата на февруари 2008 г. показателят SOFIX изгуби близо 9.5% от стойността си. Според Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на „Статус капитал”, спадът се дължи основно на външни фактори, а това мнение се споделя и от Красимир Атанасов, портфолио мениджър в „Елана фонд мениджмънт”. Главният дилър на Инвестбанк допълва, че влияние е оказала и паниката на част от инвеститорите, решени да продават на всяка цена.

Въпросът, който вълнува най-голям процент от българите обаче е – какво ще стане с кредитния пазар, и цените на жилищата?

Според Борис Петров от Българска народна банка, между тенденциите на пазара на недвижими имоти и общото състояние на икономиката има солидна дългосрочна връзка. Той предупреждава, че не може да се очаква ръстът на цените на имотите перманентно да изпреварва ръста на доходите и на останалите цени в икономиката.

Въпреки че възходът, разбира се, не може да продължи вечно, засега изглежда, че цените на имотите и достъпността на заемния капитал в България не са силно застрашени.

Австрийски експерти, цитирани от Die Presse твърдят, че ипотечната криза засяга по-скоро продажбите на къщи в американските предградия или в испанските курорти. В България и Румъния няма отбелязан драстичен спад, освен при административни сгради в недобро състояние и при обекти, закупени на прекалено висока цена. Прогнозите са печалбите в двете държави да паднат леко от седем на шест процента, като по-сериозни сътресения може да се очаква единствено при парцелите.

Не са особено тревожни и изводите на влиятелното финансово издание „Файненшъл таймс”. Според британският вестник, интересът на чуждестранните инвеститори към страната остава висок, тъй като България все още държи най-ниските цени на недвижими имоти в Европейския съюз. Един от ефектите на ипотечната криза отвъд океана бе, че доведе до изтегляне на купувачи от Обединеното кралство, но за сметка на това на пазара навлязоха инвеститори от Русия, Румъния, Полша и Украйна.

Тихомир Тошев от консултантска компания „Кредит Център” допълва, че българският пазар на недвижими имоти е все още развиващ се и много силно конкурентен, тъй като българските банки са много активни както в рекламите, така и в опитите си да привлекат клиенти за ипотечно кредитиране. Той също се позовава на факта, че имотите в България са най-евтините в Общността и прогнозира, че през 2008 г. поскъпването ще продължи, макар и с по-умерени темпове. Трезорите едва ли затегнат значително условията за отпускане на заеми. Не се очаква и сериозно покачване на лихвите, тъй като нивото на лошите кредити в страната е в рамките на допустимото – около 2.1-2.2%.

Единствено „Индъстри уоч” очертават по-песимистична картина, като се позовават на вероятното оттегляне на парите на българските емигранти и чуждестранните инвеститори от пазара на недвижими имоти. От финансовата група отчитат, че вече се наблюдава забавяне на темповете за издаване на строителни разрешителни и намалява размерът на застроената към тях площ.

Изпълнителният директор на кредитния брокер Кредит Навигатор Борис Димитров признава, че от есента на 2007 г. голяма част от банките в страната са започнали плавно да повишават цената на кредитите си. Успоредно с това обаче, в стремежа си да не загубят позиции на пазара, трезорите предложиха нови гъвкави продукти, които да отговорят на специфичното търсене на кредитоискателите. Така че, според Димитров, може по-скоро да се говори за либерализация на кредитната политика и стремеж да се стигне по-лесно до потребителя, отколкото за затруднен достъп до заемни средства.

А какви са очакванията на самите българи? Според анкета на електронното издание на вестник „Пари” ipo.bg, около 26% от респондентите не очакват глобалната ипотечна криза да има въобще някакво влияние на местния пазар. Всеки пети очаква световните сътресения да се отразят на фондовата борса, а 18 на сто се опасяват от покачване на лихвите по кредитите. Най-малък брой от гласувалите – 17%, са на мнение, че събитията в САЩ ще окажат влияние върху цените на имотите в България.

В същото време, изпълнителният директор на брокерската агенция „Кредит навигатор” уточнява, че когато става въпрос за ипотечни кредити, цената им не зависи само от годишната лихва – от голямо значение са и различните съпътстващи такси при тегленето на заема.

Затова потребителите трябва да сравняват внимателно и комплексно всички фактори на отделните оферти. В допълнение към това, банковият пазар, особено в областта на ипотечното кредитиране, е много динамичен. Затова хората, които са си поставили за цел да оптимизират задълженията си, би трябвало поне веднъж годишно да сравняват новите условия с тези по сключения от тях договор. Много често рефинансирането на даден кредит или обединяването на няколко задължения в едно се оказва финансово изгодно решение. Клиентите, които срещат затруднения да се ориентират в сложния финансов свят, или имат нужда от експертна консултация, могат да намерят ценна информация на www.bgwebcredit.com.

Не пари на вятъра, а пари от вятъра

До 2010 г. общата продукция на вятърна енергия ще достигне почти 12% от брутното потребление

Едва ли някой вярва, че е възможно хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло, и то в един от най-трудните сектори на икономиката, какъвто е енергетиката. Цената, която плащаме за електричество, не се изчерпва само с месечните сметки, а и с непоправимите щети, нанасяни над околната среда. Съществуват обаче предприемачи, които не само защитават природата, а и отчитат печалба, разчитат на сигурен пазар, и се развиват в сектор, за който анализаторите прогнозират, че може да достигне ръст на производството от над 500% до 2010 г., като общата продукция ще възлезе на почти 12% от брутното потребление на енергия в страната.

Има бизнесмени, които хвърлят пари на вятъра, и такива, които изкарват пари от него. Някои скептици твърдят, че България не е подходяща за разработването на точно този вид алтернативна енергия. Статистиката обаче говори сама за себе си - за периода 2005-2007 г., вятърните мощности в страната са се увеличавали със 100-процентен годишен ръст. През 2005 г. са инсталирани 10 МВ мощности, през 2006 г. - още 22 МВ, а до септември миналата година - допълнителни 38 МВ. Според председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков, до 2010 г общата инсталирана мощност на ветрогенераторите в България ще достигне 150-200 МВ. По изчисления на браншовата организация, по Черноморието има потенциал да се разположат 5000 МВ вятърни мощности, от които 2000 МВ могат да бъдат инсталирани на 10-15 км навътре в морето в така наречените офшорни вятърни паркове.

Желаещите да навлязат в този бизнес могат да кандидатстват за субсидии, кредитно финансиране или експертна помощ по редица европейски, международни и национални програми. По-известните от тях са Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда, Държавен фонд “Земеделие” и Националният доверителен екофонд. Програми на Европейския съюз, чрез които може да се получи безвъзмездна финансова помощ или кофинансиране за изпълнение на проекти, са ИСПА, САПАРД и ФАР – “Трансгранично сътрудничество”.

Не липсват и други варианти. Например програмата на Холандското правителство за безвъзмездни инвестиции за екоенергетика, наречена PSO b2b отпуска 100% безвъзмездна помощ, а Балканският гръцки еврофонд за субсидиране - 30%, като от него към България са насочени 50 милиона евро. При PSO b2b, стойността на инвестиционните проекти трябва да варира между 250 хиляди и 1 млн. евро, а друга програма на холандското правителство, ERUPT, субсидира големи инвестиционни проекти за производство на екологична енергия.

Съществуват и ясни канали за осигуряване на заемен капитал, съчетан с безвъзмездна финансова подкрепа. Европейската банка за възстановяване и развитие, в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз, е разработила кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ), която включва субсидии в размер на 20% от главницата по кредита. В нея участват седем български банки - Българска Пощенска Банка, ДСК, Уникредит Булбанк, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк, Юнионбанк и банка Пиреос. Все пак, макар че няма определена горна граница на заема по кандидатстващите проекти, субсидията може да се използва само до определен лимит, различен при различните трезори. Това означава, че за инвестиция, надхвърляща лимита, предприемачът може да разчита на безвъзмездна помощ, равна на не повече от една пета от определения максимум. Неговият размер варира при различните банки, като се движи от 500 хиляди евро при Юнионбанк до 2 млн. евро при Уникредит Булбанк. Размерът на лихвите зависи от оценката на риска и се движи в порядъка на 9 до 12.5%. Срокът за погасяване варира между 5 и 6 години, а като обезпечение фирмата може да представи дълготрайни материали активи, в някои случаи дори закупените с кредита съоръжения.

За опростяване на кандидатстването за кредит предприемачите могат да използват специализираният сайт www.bgwebcredit.com, или да потърсят допълнителна информация на уеб страниците на финансовите институции.

Освен програмите за безвъзмездно и кредитно финансово подпомагане са приети и други мерки за стимулиране на индустрията. Например, за всеки произведен киловатчас се издава зелен сертификат, който се продава свободно независимо от това на кого се доставя електричеството. Печалбата от тези безналични ценни книжа е равна на приходите от цената им, тъй като за тях не се правят отделни разходи - всички вложени средства влизат в себестойността на електроенергията.

Тези, които имат наум подходящ терен, но се тревожат за инфраструктурата, нямат причини за безпокойство - НЕК е законово задължена да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветроенергийното съоръжение.

В допълнение към всичко това, всички инвестиции в сектора, с изключение на земите, се амортизират с данъчно признати годишни квоти от 15 до 50%. Това е важно за този сектор, защото генераторите се управляват от компютри със съответния софтуер и работят напълно автоматично. Няма постоянен персонал и разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако предварително не се структурират правилно активите на фирмата, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат неприемливо високи данъци.

Накрая остава последният – и може би най-важен плюс за предприемачите, решили да разработят проект в тази екологична и бързо развиваща се индустрия. Те могат да разчитат на сигурен пазар, и фиксирана цена на изкупуване на произведеното от тях електричество. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране задължава електроразпределителните дружества да закупуват произведения от ветрови генератори ток на цена от 175 лв. на мегават час за мощности с пълни ефективни годишни часове на работа до 2250 часа, и 156 лв. за тези с по-голям капацитет.

Разликата в изкупните цени означава, че за определен проект може да излезе по-изгодно годишното производство да се снижи под определената граница. Анализът на конкретната ситуация зависи и от вида турбини, това дали са закупени на старо или са нови, което определя размера на първоначалната инвестиция, и други фактори. От изключително значение е изчислението на прогнозното количество енергия за година, което пряко зависи от избрания терен.

Според доклад на датска фирма BTM Consult ApS, публикуван през март 2006 г., очакваният среден инвестиционен разход се равнява на около 1200 евро на киловат инсталирана мощност. Все пак, тъй като в България не се произвеждат турбини за ветрова енергия, това налага допълнителни инвестиционни разходи, свързани с транспорт на едро габаритна техника, митнически такси за внос на машини и съоръжения и др. Затова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя стойност на вложенията от 1300 евро на киловат. Изчисленията на държавна агенция предвиждат и средногодишни експлоатационни разходи от 1.2 евро цента на киловатчас за година за периода на полезния живот на
активите.

Съотношението между направеното вложение и очакваната производителност зависи от толкова много различни фактори, че е невъзможно да се изведе конкретна формула. За ориентир, вятърният парк Монте Каос в Португалия доставя 2.53 гигаватчаса електричество на година. Той се състои от дванайсет вятърни турбини по 150 киловата, разположени на изток от град Сайнс на разстояние 3 км. от брега. Височината на кулата на турбините е 31 м., а диаметъра на ротора 28 м. Според обобщения на специалисти, една 600 киловатова вятърна турбина на подходящо място би произвеждала достатъчно електричество, за да посрещне годишните нужди от електричество на 375 домакинства, или приблизително 600 мегаватчаса на година.

Участници на пазара коментират, че в България за проект с 500 киловата мощност, с втора ръка генератор, произведен 1995 г., ще е нужен общ капитал от около 500 000 лева.