 | Как да разберем дали да стегнем портфейлите или да се надяваме на по-добри дни |
Борейки се с месечния си семеен бюджет, дори и тези, които не се интересуват от икономика, мрачно се питат кога ли ще се види краят на световната криза. Финансови величия като президентът на Европейската централна банка Жан Клод Трише и Международния валутен фонд дадоха надежда, че светлината в края на тунела вече изгрява на хоризонта. Оптимистичните изказвания обаче бяха смесени с голяма доза предпазливост, а що се отнася конкретно до България, аудиторията на медиите е още по-объркана. Особено след смяната на правителството, е трудно да се отличат политическите желания и манипулации от реалните икономически тенденции. Отделно, в икономиката рядко може да се говори за твърди факти, тъй като психологията на пазара често играе съдбоносната главна роля в определянето на бъдещото развитие. В тази толкова объркваща обстановка обаче, има и фактори, които могат да дадат идея дори и на лаиците за това, дали да хранят надежди за бъдещето, или да стягат портфейлите си, готвейки се за още по-черни дни.
Някои от тези признаци са лесно проследими дори и от хората, които нямат идея от икономиката. Достатъчно е да гледате телевизия от време на време, за да забележите един от първите симптоми на излизане от кризата. Когато
рекламите за отпускане на кредити се завърнат
в националния ефир, това би бил доста убедителен знак, че краят на кризата е, ако не в настоящето, то поне в много близко бъдеще. Финансовите институции бяха първите, ударени от сътресенията отвъд океана, и те ще бъдат и сред първите, които ще преработят стратегиите си при евентуалното оздравяване на глобалната икономика.
Този признак обаче, макар и повод за надежда, няма да е достатъчен да вдъхне оптимизъм на потребителите, затруднени с месечния си бюджет.
Спадането на лихвите по заемите
Ще е много по-съществено доказателство, че най-тежкото остава зад гърба ни. Този етап обаче все още не изглежда достижим в близко бъдеще. Според редовният тримесечен доклад на Българска народна банка „Икономически преглед”, има няколко причини да не се надяваме на подобно развитие в следващите няколко месеца. Първо, все още несигурната икономическа обстановка означава по-висок риск за заемодателите, а той се калкулира в цената на кредита. Освен това, преди да паднат лихвите по кредитите, би трябвало да очакваме и спад при лихвите по депозитите, а те все още стоят на сравнително високи нива - 8.15% в левове и 6.52% в евро за домакинствата, и съответно 6.69% и 4.49% за фирмите.
Когато понижението на лихвите по кредитите обаче стане реалност, потребителите и компаниите с повече дългове може да се замислят дали не е възможно да предоговорят заемите си при по-изгодни условия. За да реагират адекватно на промените, те могат да ползват помощта на специализирани консултантски портали като bgwebcredit.com.
Не всички признаци за излизане от кризата обаче са непременно добра новина.
По-високата инфлация
Ще е едно от последствията от съживяването на икономиката. Бързото поскъпване на потребителските стоки бе едно от главните оплаквания на българите, когато ръстът на брутния вътрешен продукт на страната отбелязваше повече от здравословни темпове. Макар че съживяването на търсенето няма да стане за един ден, рано или късно то отново ще окаже влияние върху цените на продуктите, включени в потребителската кошница. И не само те ще поскъпват.
Пазарът на недвижими имоти
Също ще покаже признаци на съживяване, макар че едва ли ще се стигне отново до опасното прегряване от преди година-две. Дори и когато банките поотпуснат критериите си за отпускане на заеми, те вероятно ще останат здравословно скептични по отношение на големите строителни проекти. Освен това, оттеглилите се от българските имоти чужденци едва ли ще посмеят да се върнат отново на нашия пазар, поне не в обозримо бъдеще. Но макар че британците останаха разочаровани от инвестициите си тук, помощта може да дойде от изток – според сведения на брокери, руските клиенти продължават да проявяват интерес към страната ни. При евентуално съживяване на световната икономика едно от първите логични последствия ще е значително поскъпване на горивата, а това от своя страна ще се отрази веднага на силно зависимия от енергийния си сектор евро-азиатски гигант.
За разлика от края на 19-ти век обаче, не можем да разчитаме изцяло на Дядо Иван за спасение от кризата.
Чуждестранните инвестиции
Като цяло са важен фактор за българската икономика. Засега в тази насока няма особени поводи за оптимизъм. Предварителната статистика за първите шест месеца на годината сочи спад от приблизително 30% спрямо 2008 г., до около 1.6 млрд. евро. Въпреки това, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев твърди, че облаците на хоризонта не са толкова черни, колкото изглежда на пръв поглед. Той коментира пред медиите, че предстои вливането на два милиарда лева чужди капитали в икономиката ни, като задграничните фирми проявяват най-силен интерес към финансовия сектор, търговията, недвижимите имоти и промишлеността. Дали позитивните очаквания ще се сбъднат обаче зависи от това колко бързо ще се съвземат старите страни членки на Европейския съюз като Германия и Австрия, които са сред основните партньори на България.
Някои от макроикономическите фактори обаче, които ще вдъхнат надежда на анализаторите, са твърде отвлечени и абстрактни, за да успокоят тревогите на редовите потребители.
Оживлението на пазара на труда
ще е сред най-съществените доказателства, че излизаме от кризата. Новините на този фронт обаче не са добри, а някои от прогнозите са направо тревожни. От декември миналата година насам нивото на безработицата продължава плавно да се увеличава и през юли вече е 7.62%, докато за юни беше 7.29 на сто. През най-горещият летен месец за едно свободно работно място са се конкурирали 15 безработни средно за страната, при 11 за предходния месец. Макар че не се ангажира с конкретни цифри, проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт при БАН заяви, че проблемът е сериозен и броят на незаетите тепърва ще расте. За разлика от него, синдикатите бяха по-смели в мрачните си прогнози и заявиха че няма застраховка че безработицата ще остане под 10% догодина. Директорът на сайта за обяви JobTiger Светлозар Петров дава надежда, че може да се очаква известно подобрение към края на годината, ако световната икономика даде признаци за възстановяване. Според него обаче, дотогава ситуацията може допълнително да се влоши. Експертът по човешки ресурси обяви пред медиите, че към момента търсенето на нова работна ръка във всички браншове е намаляло с 40-50% спрямо миналата година.
И все пак, колкото и да вярваме на макро-икономическите анализатори,
най-сигурният признак, че кризата е към края си
би бил да спрем да се въртим през нощта, разпределяйки наум недостигащия семеен бюджет. И докато повечето споменати дотук фактори не дават убедителни основания за оптимизъм, изглежда, че потребителите са на друго мнение. Според месечния доклад на Националния статистически институт за юли 2009 г., доверието на потребителите се покачва с 5.5 пункта спрямо предходния месец. Анкетата, проведена сред домакинствата сочи, че все повече българи имат позитивни очаквания за предстоящата година. И тъй като психологията играе основна роля в определянето на икономическите тенденции, дано се окаже вярна поговорката „глас народен, глас божи”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар