Онлайн банкирането: Времето е пари

Въпреки че едва ли има опитен мениджър, който би оспорил максимата, че времето е пари, болшинството от фирмите и гражданите в България предпочитат досадните опашки и обикалянето от институция на институция, за да си платят сметките, вместо да се доверят на електронното банкиране.

Според проведено наскоро проучване на Евростат, едва три на сто на българите извършват банкови операции в Интернет, спрямо 44% за Европейския съюз като цяло. Този тип услуги са най-разпространени във Финландия, с 84%, Естония – 83%, и Холандия – 77%.

Една от причините за слабия интерес се дължи на факта, че страната ни е на едно от последните места в Общността по разпространение на широколентови високоскоростни връзки.

Незадоволителната компютърна грамотност също лишава потребителите от възможността да изберат по-ефективен и спестяващ нерви начин да плащат задълженията си или да проверяват наличността по сметките си.

Раздухваните в медиите скандални новини за хакери, източващи хиляди от чужди сметки, засилват притесненията на клиентите относно сигурността на интернет банкирането.

Никой не оспорва, че неразумното или лекомислено отношение към защитата на личните данни или предпазването от троянски коне и вируси поражда риск за потребителите, комуникиращи с банката си през световната мрежа. Няма финансова операция обаче, която да не крие опасности за невнимателните, и това се отнася и за боравенето с дебитни карти и пари в брой.

Трезорите, както по света, така и в България, са наясно с необходимостта от стабилна защита на онлайн операциите и не изостават в грижите си да предпазят клиентите.

За повечето операции се изисква електронен подпис, който, въпреки някои практически неудобства при използването му, се наложи като стандарт за сигурност не само при интернет банкирането, но и при проектите за държавна е-администрация.

Сайтовете за онлайн банкиране използват подсигурения протокол HTTPS. За разлика от стандартния протокол HTTP, HTTPS е комбиниран със SSL (Secure Sockets Layer) и криптира (шифрова) целия трафик между клиента и финансовата институция. Това включва и паролата за достъп, която става почти недостъпна за трети лица.

Опасност съществува единствено ако компютърът на потребителя не е достатъчно добре защитен, и тогава паролата му може да бъде разчетена от хакерите в момента на въвеждането й чрез програми, които се наричат key loggers (кий логъри). Инсталирането на добра антивирусна програма и firewall е абсолютно необходимо за всеки интернет потребител, който цени сигурността си, дори да използва мрежата единствено за сърфиране.

Разбира се, както и при всяка друга операция в Интернет, при онлайн банкирането се изисква самата парола да е добре подбрана, за да не може да бъде отгатната. Не е разумно например да изберете за парола датата си на раждане, която лесно може да бъде проверена от всеки срещу почти минимални усилия. Както и при ПИН кодовете, би било грешка да запишете паролата си някъде, където може да я прочете някой друг – например, в бележника си или на листче, което носите в портфейла. За най-голяма сигурност, просто я запомнете.

Освен стандартните аспекти, свързани с автентикацията на потребителите, съвременните електронни платформи предлагат средства за анализ на достъпа, anti-bot и anti-phishing средства и 2-факторна авторизация при определени критични услуги за потребителите. Терминът phishing се отнася за фалшиви сайтове, които записват данните, въведени в полетата, а bot, известни още като уеб роботи, са програмни приложения, които, освен легалните си функции, могат да се използват за „зомбиране” на заразените компютри. Така, без самият собственик на машината да знае за това, тя изпълнява командите на хакера. Ботовете обикновено се използват за разпространение на спам, но в някои случаи могат да имат и по-зловещи функции.

В допълнение към мерките за сигурност, някои трезори практикуват и използването на транзакционен авторизационен номер (ТАН). Това е еднократно използваем шестцифрен код, който се използва от потребителите за подписване на нарежданията към банката.

Възможен е и варианта да поискате от банката си уведомление чрез SMS за всяка наредена през сметката ви операция, и ако тя се окаже нелегитимна, да я прекратите навреме.

Истината е, че въпреки всички усилия, няма неразбиваем шифър, и въпреки всички модерни високотехнологични средства за защита, интернет операциите не са 100% безопасни. Хакерите обаче приличат на спазващите закона предприемачи по това, че преценяват дали си струва или не атаката над определен компютър. В крайна сметка, за разумните потребители онлайн банкирането не крие повече рискове, отколкото използването на дебитни карти, и в почти всички случаи е значително по-безопасно, отколкото боравенето със значителни суми в брой.

Всъщност, някои специалисти препоръчват интернет банкирането не само заради спестеното време и усилия, а и заради високата му сигурност.

Освен най-големият сайт за електронно банкиране в България, epay.bg, почти няма банка, която да не предлага този вид услуги на клиентите си.

Цената варира значително при различните трезори – при някои използването на услугите е безплатно, при други месечните такси достигат до 25 лв. При някои банки цената зависи от това дали се използва „активно” или „пасивно” банкиране – в първия случай става дума за проверка на информация по разплащателни, спестовни, депозитни и други сметки, а във втория – за нареждане на трансфери.

В повечето случаи, финансовите институции не изискват електронен подпис за заплащане на сметките за комунални услуги, като ток и телефон, което улеснява редовите потребители.

Повечето банките не удържат никакви такси за онлайн преводи между различите сметки на клиента, а при някои от тях заплащането на сметките за комунални услуги също е безплатно.

Удобство на електронното банкиране е и възможността да заплатиш вноските по кредитите си, без да ставаш от стола си. За удобство на клиентите, уеб сайтовете на много от трезорите предлагат валутни и кредитни калкулатори. Подробна информация и сравнение между различните видове кредити се намира и на bgwebcredit.com.

За предприемачите, които са наясно, че времето е пари, онлайн банкирането е предпочитана алтернатива.

За да започнете да използвате тази нова технология, ще се нуждаете от банкова сметка и дебитна или кредитна карта, издадена от банка, регистрирана за електронно банкиране или предлагаща тази услуга

След това се регистрирате в сайта на избрания трезор, или в epay.

И забравяте за опашките.