Да дължиш пари на някого неотдавна означаваше да чакаш по всяко време на вратата ти да почукат добре сложени момчета с щанга или бухалка в ръка. За щастие времената вече са различни, отношенията между кредитори и кредитополучатели се подчиняват на по-цивилизовани правила и на ход са други методи за събиране на плащанията, дори и когато обслужването на взетия кредит не върви по план.
За да не изпадате в неудобното положение на нередовен платец трябва да следвате двете златни правила на кредитирането. Първото е да не пренебрегвате фазата на проучване на всички условия, при които взимате пари на заем и да следвате принципите на отговорното кредитиране. Втората е, да не се криете от проблемите ако те възникнат. Позата на щраус по време на криза ще ви донесе още повече беди под формата на глоби, наказателни лихви и съдебни дела.
Принципи на отговорното кредитиране
На фона на останалите държави България все още е далеч от нивата на Западна Европа и Америка по отношение на кредитната задлъжнялост. Това кара кредитните институции да се надпреварват с все по-привлекателни предложения за кредитиране. Когато човек се реши да се възползва от офертите на някоя финансова институция да вземе пари за заплащането на определен продукт или услуга, не трябва да забравя, че този договор е дългосрочно поеман ангажимент и всяко недоглеждане може да му донесе неприятни последствия, често измерващи се в четири-пет цифрени суми. Терминът "отговорно кредитиране" и принципите, които той визира се отнасят преди всичко до ясното уточняване на условията за плащане, както и предвидените санкции в случаи на забава. Пренебрегването на дори и едно положение, залегнало в договорите може да ви докара множество главоболия. Кредитните консултанти в самата кредитираща компанията в повечето случаи са достатъчно отзивчиви ако имате благоразумието да изучите документите, които ще подпишете в детайли, но въпреки всичко е за предпочитане да се използват услугите и на външни, независими фирми, специализирани в подобен род консултации.
Помощ от приятел - кредитните консултанти
Посредничеството при избора и получаването на кредити в България направи първите си стъпки преди по-малко от две години. За 2006 година около 5 процента от отпуснатите кредити са станали с посредничеството на кредитни консултанти. През 2007 този дял се е увеличил трикратно, въпреки че ползвателите на услугата са много по-малко в сравнение с европейските пазари, където между 60 и 70 процента от кредитополучателите се доверяват на независими консултанти. Очакванията на експертите са услугите на такива компании да стават все по-популярни. Една от причините за това е и растящото търсене на "рефинансиране", което предлага разрешение на проблеми при обслужване на кредити, особено ако клиентът има не един сравнително малък кредит към различни банки, сключени преди няколко години, когато нивата на лихвите бяха значително по-високи, а падежите са на различни дати и създават допълнително неудобство. Към момента около една четвърт от потребителските заеми се теглят именно за рефинансиране.
Независимият консултант може да предложи достъп до всички или до повечето кредитори на пазара. Обикновено той получава комисионна от кредитните институции и с нея покрива разходите по работата си с клиентите. Предимствата при работата с кредитен брокер вместо директно с банката включват безпристрастен съвет, достъп до най-подходящите и конкурентни сделки на пазара и помощ, както по време на процеса по кандидатстването, така и след това.
Лошите кредити в България са под 3%, което е в границите на нормалното за пазара. Прогнозите на анализаторите са, че те ще запазят същите нива и през тази година като рефинансирането ще продължи да набира популярност и да става все по-актуална тема на кредитния пазар .
Динамиката на пазара се нуждае от професионалисти в областта, може би затова хора и фирми имат все повече доверие в кредитния си консултант. Консултантите познават пазара и могат да дадат професионален съвет, освен това услугите им са безплатни. Те изготвят индивидуален погасителен план за всеки клиент, съобразно финансовите му възможности и избират най-подходящата оферта на пазара. Оформят сделката документално и работят с клиента до усвояване на кредита. При възникване на извънредни ситуации, като невъзможност за погасяване на кредита по различни причини, консултантът най-добре може да даде съвет за минимални загуби от страна на клиента.
След изброените предимства на професията "кредитен консултант" е нормално да очакваме все по-голям процент от заемополучателите да се възползват от тези плюсове. На преден план излиза не толкова въпросът "дали", а "на коя" от компаниите-посредници да се заложи. Онлайн Кредитни калкулатори предлагат добри възможности за съпоставяне на условията, които предлагат различните банки. Потребителите вече могат дори да поставят кредитните институции в позиция да се борят за тях като клиенти. На bgwebcredit.com например освен кредитни калкулатори, банкова информация и новини се предлага и възможност за подаване на заявка за кредит до множество институции. Потвърдените искания за ипотечен, потребителски, фирмен кредит, рефинансиране, лизинг или кредитна карта се включват безплатно в онлайн база данни. Тя се предоставя на различни кредитни институции и посредници, които на практика наддават в предлагането на по-конкурентни условия, за да привлекат клиента, а той получава в отговор четирите най-изгодни за него предложения.
"Дамоклиевият меч" на санкциите
Кредитополучателят може да попадне в списъка на нередовните платци поради липса на достатъчно информация за възможностите, които финансовия пазар в България вече предлага за облекчаване на плащанията по кредитите, както и по друга причина. Ако закъснеете с вноските си обикновено трябва да заплатите наказателна лихва. Тя се начислява върху целия заем, а не само върху просроченото плащане. В договорите за кредит изрично е записано какъв е размерът й и как точно се начислява, но в интернет сайтовете и в тарифите на банките такава информация обикновено липсва. Наказателната лихва е различна в отделните банки и в повечето случаи зависи от вида теглен кредит. Тя надвишава договорения лихвен процент с от 2 до 20 процента, а някои кредитни институции в случай на забава да начисляват основния лихвен процент плюс 10 пункта. Банките имат различна политика на надбавките при потребителски или ипотечен кредит, както и когато клиентът е просрочил само главница или и лихва. От значение е и дали закъснението е до или над 90 дни. При потребителските кредити лихвата за забава, която банките могат да начисляват на клиентите се регламентира от специалния закон. Той влезе в сила от 1 октомври 2006 г. и се отнася за заеми, отпуснати след тази дата в размер над 400 и до 40 000 лв.
Повечето банки на българския пазар като Алианц България, Банка Пиреос България и ОББ твърдят, че наказателни лихви се начисляват само върху просрочената част от кредита.
Обичайна практика е при забава до 90 дни да се начислява санкция върху просрочената част от вноската, представляваща главница, а при забава над 90 дни кредита да става изискуем, а главницата да се олихвява с договорения лихвен процент и наказателна добавка.
При всички случаи обаче е задължително да се четат конкретните условия на кредитния договор и когато е необходимо да се ползват услугите на кредитен консултант. В договор за ипотечен кредит от 2005 г. например на клиент на банка ОББ се посочва, че при просрочие от 7 дни банката начислява върху цялата остатъчна главница договорената по договор лихва по кредита плюс 3 процентни пункта наказателна надбавка. При просрочие на кредита над 90 дни заемът става незабавно изискуем. До плащането му банката го олихвява с договорената цена на кредита плюс 10 пункта наказателна надбавка.
В Уникредит Булбанк няма разлика между наказателните лихви при ипотечен и потребителски кредит. Тя се начислява върху просрочената вноска или върху цялата погасителна вноска, както и върху размера на остатъчния дълг по кредита и е в ръзмер на 5 до 7%. Ако например имате ипотечен кредит в тази банка с лихва 6.48%, при забава закъснялата вноска се облага с лихвата по кредита плюс наказателна надбавка от 7 процента. Това означава, че закъснялото плащане ще ви струва общо 13.48% лихва върху забавената вноска, а освен това ще бъдете обложен с още два процента лихва върху цялата неиздължена част от кредита, чийто падеж не е настъпил, а именно 8,48%.
Наказателната лихва най-често започва да тече от деня, следващ датата, на която клиентът е трябвало да плати вноската по заема. Обикновено тя се начислява ежедневно, докато клиентът издължи просрочената вноска.
Ако попаднем сред лошите платци - как действат "белите якички"
Първото, което банката прави при регистрирана просрочка е да потърси клиента си по телефона и да го подсети, че дължи плащане. Следващата стъпка е да бъде изпратена официална покана по пощата, а след това банката може да обяви кредита за просрочено изискуем и да предприеме принудително събиране, обикновено чрез услугите на специализирани компании за събиране на дългове. Ако длъжникът има затруднения, банката може да му предложи предоговаряне на условията по заема. Отделните мерки могат да бъдат приложени по различно време - например десет дни или месец след като настъпи просрочие по кредита.
Цивилизованата схема за работа на колекторите е следната - сътрудниците на агенцията също се обръщат към длъжника и изясняват причината за просрочката. Ако длъжникът не се крие при поканите, с него се провеждат преговори. На този етап е възможна лична среща с представител на колекторската агенция. Това е така наречения досъдебен етап на изискването. В повечето случаи колекторите се стараят да не довеждат делото до съд, докато при юридическите кантори е обратно - досъдебната работа отнема минимално време.
Ако причината за невръщането на дълга действително има обективен характер, то колекторката агенция по предварителна договореност с кредитора, може да реструктурира дълга. Ако длъжникът не е склонен на преговори, то делото се изпраща в съда, колекторите осъществяват провеждането на съдебния процес и контролират хода на изпълнението на съдебните решения.
Ако след разговорите длъжникът не плати, идва ред на принудителното събиране. Когато бъде осъден, срещу длъжника се изправя съдебният изпълнител. Само той по закон събира задълженията принудително. От близо две години у нас има частни съдебни изпълнители. България и Великобритания са единствените страни в Европа, в които има и частни, и държавни съдебни изпълнители. От април 2006 година, когато отвориха врати първите частни кантори до сега вече има 167 в цялата страна.
Към съдебните изпълнители се обръщат фирми, финансови институции и частни лица, но след като вече е налице изпълнителен лист. За несъдебни изпълнителни основания се считат нотариалния договор, нотариалния акт и запис на заповед. Срещу тях в съда кредиторът можеше да получи изпълнителен лист. Според новия ГПК, ако длъжникът възрази, бързото основание за изпълнение на акта, въз основа на който става вземането, се блокира. И кредиторът завежда дело срещу длъжника по общия исков ред. Което означава много разходи.
Таксите при несъдебни основания са 2% от интереса, а при съдебен иск - 4%. Плащат се адвокатски възнаграждения и такси за изпълнението на вземането. Така сумата може да възлезе на 15% от общата стойност на вземането. Частните съдебни изпълнители са три пъти по-ефективни от държавните. Те подбират делата, с които се заемат, а държавните поемат както малки, така и трудни вземания.
Другата страна на медала - гледната точка на кредиторите
Когато клиентите на банката не изплащат своите вноски по кредитите те обезкървяват кредитната институция. Темповете на задлъжнялост, макар и да са далеч от нивата на европейските пазари, растат и все повече компании се замислят как по-успешно да приберат вземанията си. До преди година, по данни на БНБ над 2 процента от жилищните кредити и над 4 процента от потребителските заеми, които са отпуснати са били със закъснение в обслужването над 60 дни. Тази тенденция се запазва и през 2008 година. Ако обаче се изпълнят лошите прогнози, че станалият вече митичен "балон на недвижимите имоти" ще се спука окончателно до края на годината, това ще налее още "свеж" ресурс в необслужените кредити и в междуфирмената задлъжнялост. Това ще доведе до засилване на позициите на колекторските компании, които за сега не са особено популярен метод на събиране на плащания.
Според проучванията на Българската стопанска камара лошите вземания към края на 2007 година възлизат на 30 милиарда лева. За да се справят с проблема "нередовен длъжник" по цял свят действат компании, които се специализират в изискване на дългове. В България също работят такива агенции, на чиято помощ вече половин десетилетие разчитат българските кредитни институции . Повечето от тях са с чуждестранно участие като представляват у нас лидери в този сектор на европейския и световния пазар. Кредитреформ, ЕОС Матрикс, Кофас, CallPoint New Europe и Кредит Ритърн са с чуждестранно участие, а МДМ-С е изцяло българска. Повечето кредиторски компании засега предпочитат в повечето случаи да решават проблемите си със собствени сили като отделят от ресурсите на собствените си отдели за събиране на лоши вземания.
Най-разпространения начин на работа на колекторските компаннии се базира на договорите за цесия. Това е отстъпване на правото за искане и изкупуване на дълга. То е изгодно и за банките и за колекторските агенции. Банките се избавят от просрочените дебитни задължения, които влияят отрицателно на банковата отчетност. При покупката на дълга колекторите получават и риска от пълна или частична невъзвръщаемост. Това е и причината цената на правото на изискване да е съществено по-ниска от номинала. В САЩ например дълга се купува на 10 процента от неговата стойност, тоест с намаление в размер на 90 процента. В Европа, където има по-либерално законодателство по оношение на заемополучателите физически лица този процент варира между 5-7.
В държавите със сравнително млада пазарна икономика, където самия пазар на дългове тепърва се формира като Естония, Румъния, Русия и България и липсва законодателство, регулиращо бизнеса с откупуване на дългове, сделките по такива продажби са единични. Те обикновено се провеждат при закрит режим и за това е невъзможно да се определи средната им пазарна цена.
В повечето случаи агенциите за събиране на лоши плащания, колекционерите, не изкупуват дългове, а работят по комисионни, поръчителски или агенски контракти, встъпвайки в качеството на представители на банката. Подобен е и начинът на работа на българските колекторски агенции. Процентът от събраните суми, който остава за колекторите варира от 2 до 18 като зависи от размера на вземането. Колкото е по-голямо то, толкова процентът е по-малък. Колкото по-старо e просрочието, толкова комисионата е по-висока. Най-често между 25 и 50% е събираемостта, която постигат специализираните компании.
При тази формула задълженията остават да тежат в баланса на банката, а колекторите получават възнаграждение само за изисканата сума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар