Просто ли е да разбереш сложните лихви

Обявеният лихвен процент не винаги носи пълната информация за цената на кредита

С разрастването на кредитния пазар в България, все повече специалисти започват да наблягат на необходимостта от финансова грамотност на потребителите. Освен че банките внимателно оценяват риска клиентът им да изпадне в ситуация, в която няма да успее да погаси задълженията си, самите домакинства и фирми би трябвало да обмислят всички фактори при решението си да изтеглят заем.
Макар че логиката на пръв поглед не е сложна, някои клаузи от банковите договори може да прозвучат неразбираемо на мнозина, което от своя страна да доведе до объркване. Най-разумното е да се посъветвате с кредитния инспектор, да разпитате не само за размера на лихвите, но и за големината на отделните вноски, и за дължимите такси. Правило номер едно е – не се притеснявайте да задавате въпроси, тъй като далеч не всеки разполага с необходимите финансови знания. Според изследване на Организацията за икономическо развитие, публикувано преди няколко години, въпреки че 67% от жителите на Австралия казват, че са наясно с идеята на сложната лихва, само 28 на сто са показали задълбочено разбиране. За Великобритания, докладът сочи, че потребителите не търсят активно финансова информация, а канадците казват, че да поискат съвет по темата им се струва по-стресиращо от посещение при зъболекар.

Какви са основните моменти, които може да заблудят невнимателния потребител?

Когато гледате реклами за кредити с ниски лихви, въпрос номер едно, който трябва да си зададете, е – за каква лихва точно става въпрос? Макар че на пръв поглед това може и да ви звучи дребнаво, и разликата да изглежда малка, това въобще не е така. Не случайно римското законодателство, наследено от много западни държави, е забранявало начисляването на сложни лихви – практика, която днес се прилага при повечето заеми.
Разликата е в това, че сложните лихви се начисляват не само върху главницата, а и върху платените до момента лихви. Така общата дължима сума се увеличава експоненциално, в зависимост от периода на заема, а резултатът може да е изненадващ.
Ако например дължите 10% върху кредит от 1000 лв. за една година, при начислена сложна лихва ще изплатите общо 1104,70 лв., срещу 1100 при простата. Какво се случва обаче, ако срокът за погасяване е 30 години? Тогава разликата вече става от 4000 лв. до близо 20 хиляди – значителна сума, за която си заслужава да бяхте задали няколко допълнителни въпроса.
При сложните лихви,

малка разлика в лихвения процент също може да има огромно влияние.

Да вземем за пример смятаната за историческа грешка на американските индианци, които продали остров Манхатън на холандците за 60 гулдена през 1626 г. Ако бяха вложили парите в банка срещу лихва от 6%, през 2005 г., днес те щяха да разполагат със 100 млрд. евро, докато само половин процентен пункт отгоре щеше да им донесе седем пъти повече пари. В този случай, индианците щяха да имат 700 млрд. евро – повече, отколкото е оценката на всички имоти във всички пет квартала на Ню Йорк. С други думи, глупавата им на пръв поглед грешка щеше да се окаже хитър финансов ход.
Изчислението на сложните лихви въобще не е просто, но в Интернет има редица сайтове, които автоматично ще ви дадат отговора. Това обаче само по себе си също не е достатъчна информация, затова е най-добре да потърсите консултация и през специализирани портали като bgwebcredit.com.
Освен сложни и прости лихви, ако разтворите някое финансово издание или погледнете някои договори за кредит, ще видите и много други определения – основен лихвен процент, сложно звучащите термини ЛИБОР, ЕУРИБОР и СОФИБОР, ефективен лихвен процент, и др.

Различни са и начините за изплащане на заема,

и затова е добре да помислите кой от тях ще е най-подходящ за конкретните ви възможности.
При погасяването на равни месечни, или анютетни вноски, всеки месец ще заплащате определена част от главницата, плюс лихва. При намаляващите вноски, в началото заплащате по-голям процент от дължимата главница, което води до по-ниски общи разходи по кредита. При раздвижения или сезонен погасителен план, клиентът може да се договори график за погасяване с по-големи вноски в „силните" месеци и по-ниски в „слабите" периоди.
Докато лихвата по някои кредити е фиксирана – тоест, предварително обявена и не се променя, в други случаи тя може да е обвързана с различни показатели. Най-често това е основният лихвен процент. Той се определя от Българска народна банка на базата на индекс, наречен ЛЕОНИА. Това е показател, изчислен като средната стойност на всички реално сключени сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България.

Основният лихвен процент

е едно от основните оръжия на Централните банки при налагане на монетарната им политика. При по-висок лихвен процент, паричният ресурс става по-скъп, което от своя страна води до ограничаване на инфлацията.
В други случаи, конкретните лихви по даден кредит може да са обвързани с индексите ЛИБОР, ЕУРИБОР или СОФИБОР. Най-просто казано, тези показатели следят цената, на която трезорите разменят помежду си паричен ресурс на пазарите съответно в Лондон, евро-зоната, и в България.
Това, което в крайна сметка е може би най-важният показател, е ефективният лихвен процент. Той ще ви насочи колко точно ще ви струва кредита, тъй като при него се вземат предвид не само лихвите за съответния срок, но и всички такси, комисиони, застраховки и други разходи, които може да имате, свързани с обслужването на заема.
Тъй като светът на банковите и финансови термини изглежда необятен и често може да обърка потребителите, най-важното, което трябва да запомните е – не взимайте решение за теглене на кредит само по обявения лихвен процент, без да си изясните какво точно означава цитираната цифра, и колко скъпо ще ви излезе всъщност обслужването на задължението. За повече информация, може да говорите с кредитния инспектор или консултант или да посетите специализираните портали като bgwebcredit.com.

Видове депозити и най-добрите условия по тях

Привличането на свежи средства ще е приоритет на банковата система през 2008 г.

След бурното развитие на кредитния пазар през 2007 г., анализатори прогнозират, че през 2008 г. усилията на банковата система ще са насочени в голяма степен към привличане на паричен ресурс.

Наистина, България е сравнително изолирана от финансовите инструменти, свързани с пазара на недвижими имоти в САЩ, и затова ипотечната криза отвъд океана няма да се отрази съществено на икономиката на страната. От друга страна обаче, поскъпването на финансовия ресурс на международните пазари при всички положения ще принуди трезорите да положат усилия за привличане на свежи средства чрез увеличаване на лихвите по депозитите.
Влияние в тази насока играе и решението на БНБ от септември миналата година за вдигане на минималните задължителни резерви.

Затова специалисти прогнозират, че ръстът на пазара на депозити в България ще се ускори през 2008 г., достигайки около 50%. Очаква се в следващите пет до десет години около две трети от богатството на населението да е именно под формата на депозити.
Тази тенденция не е нова – още през 2007 г. вложенията на населението в банките нараснаха с 29.3 на сто, достигайки 18.9 млрд. лв. към края на декември.

Една от причините за засиления интерес са покачващите се лихвени проценти по депозитите.

Според данни на Българска народна банка, през януари средният лихвен процент по срочните фирмени депозити в лева със срок от един месец е нараснал до 3.76%, а при тези на домакинствата – до 3.74 на сто. Депозитите, договорени за ползване след предизвестие, носят до 2.81% на титуляра.

Конкуренцията за привличане на средства се засилва, и трезорите се надпреварват да предлагат все по-привлекателни условия на клиентите си. Осемнайсет месечният депозит „Гранд” на МКБ „Юнионбанк” носи гарантирана лихва от 8.18 на сто, Първа инвестиционна банка пуска нов едногодишен срочен депозит с годишна лихва 7.5%, а банка ДСК предлага депозитен продукт с лихва до 8.25%. Лихвата за левови влогове при Societe Generale Експресбанк достига до 9 на сто.

Но въпреки активните рекламни кампании на финансовите институции,

много от потребителите все още не са наясно с видовете банкови сметки и стандартните условия по тях.

Като цяло, те се делят на няколко основни вида, определени чрез закон. Сметките, при които клиентът може да внася и тегли пари по всяко време, да извършва безкасови плащания и да съхранява свободни парични средства, се наричат разплащателни сметки. Макар че в много отношения този вид сметки са по-удобни от срочните влогове, лихвите по тях обикновено са по-ниски. Те са подходящи не толкова като сигурен инвестиционен инструмент, колкото за поддържане на оборотните плащания на фирми и домакинства. Особено с навлизането на онлайн банкирането, разплащателните сметки могат да сместят много време и усилия по обслужване на задълженията, включително сметките за комунални услуги. В зависимост от условията на договора, при разплащателните сметки може да съществува клаузата за овърдрафт, което по същество е ползване на заемен капитал до определен лимит. При овърдрафта, титулярът на сметка може да извършва и заплащания, надхвърлящи размера на средствата му.

За разлика от разлика от разплащателните сметки,

лихвите при депозитните сметки са по-високи, но тегленето на пари е обвързано с определен срок.

При условните сметки, плащането зависи от осъществяването на определени условия. Освен тях, съществуват и спестовни влогове, набирателни и акредитивни сметки. Специфичен случай са ликвидационните сметки, в които се съхраняват средствата на фирми, обявени в ликвидация, и особените сметки, предназначени за компании, обявени в несъстоятелност.

При банковите влогове, съществуват четири основни вида. При обикновения влог, банката пази предадените й парични средства или ценни книжа, но няма право да се разпорежда с тях. Затова тя не заплаща лихва, а точно обратното – депозантът заплаща такса за съхранение на предоставените ценности.
При втората група влогове обаче, банката получава правото да оперира с предоставените й средства, за което заплаща предварително уговорена лихва. Тъй като по същество клиентът се явява кредитор на финансовата институция, този вид договори се наричат още заем-влог.
Възможен е още и договор за банков влог за управление на ценни книжа. При него, клиентът заплаща на трезора възнаграждение за съхранението и управлението на предоставените книжа, дори и в случай, че не е постигната печалба. Рискът от евентуални загуби е изцяло на негова сметка.
Освен тези групи, съществуват и договор за банков влог под условие и влог в полза на трето лице.

Различните видове банкови депозити, при които инвеститорът влага определена сума срещу предварително обявен лихвен процент, се наричат спестовни сметки. Тяхна разновидност са банковите депозити, при които вложителят се задължава да замрази средствата си за определен период от време.

В този случай, лихвата е по-висока от тази по обикновената спестовна сметка.

Освен банковите депозити, все по-популярно става и закупуването на държавни ценни книжа. Те са инструменти с фиксиран доход и носят по-големи лихви срещу много нисък риск. Счита се, че доходът по държавните ценни книжа изразява безрисковото ниво на възвращаемост в икономиката.

Съществуват и облигации, подобни на държавните, но издавани от общините и кметствата. Лихвите по така наречените муниципални облигации се изплащат от данъчните постъпления в общината.
Освен ниския риск и по-високите лихви, основно предимство на държавните ценни книжа и муниципалните облигации е факта, че доходът от тях е необлагаем, което води до по-висока възвращаемост в сравнение с други форми на инвестиране.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.