Видове депозити и най-добрите условия по тях

Привличането на свежи средства ще е приоритет на банковата система през 2008 г.

След бурното развитие на кредитния пазар през 2007 г., анализатори прогнозират, че през 2008 г. усилията на банковата система ще са насочени в голяма степен към привличане на паричен ресурс.

Наистина, България е сравнително изолирана от финансовите инструменти, свързани с пазара на недвижими имоти в САЩ, и затова ипотечната криза отвъд океана няма да се отрази съществено на икономиката на страната. От друга страна обаче, поскъпването на финансовия ресурс на международните пазари при всички положения ще принуди трезорите да положат усилия за привличане на свежи средства чрез увеличаване на лихвите по депозитите.
Влияние в тази насока играе и решението на БНБ от септември миналата година за вдигане на минималните задължителни резерви.

Затова специалисти прогнозират, че ръстът на пазара на депозити в България ще се ускори през 2008 г., достигайки около 50%. Очаква се в следващите пет до десет години около две трети от богатството на населението да е именно под формата на депозити.
Тази тенденция не е нова – още през 2007 г. вложенията на населението в банките нараснаха с 29.3 на сто, достигайки 18.9 млрд. лв. към края на декември.

Една от причините за засиления интерес са покачващите се лихвени проценти по депозитите.

Според данни на Българска народна банка, през януари средният лихвен процент по срочните фирмени депозити в лева със срок от един месец е нараснал до 3.76%, а при тези на домакинствата – до 3.74 на сто. Депозитите, договорени за ползване след предизвестие, носят до 2.81% на титуляра.

Конкуренцията за привличане на средства се засилва, и трезорите се надпреварват да предлагат все по-привлекателни условия на клиентите си. Осемнайсет месечният депозит „Гранд” на МКБ „Юнионбанк” носи гарантирана лихва от 8.18 на сто, Първа инвестиционна банка пуска нов едногодишен срочен депозит с годишна лихва 7.5%, а банка ДСК предлага депозитен продукт с лихва до 8.25%. Лихвата за левови влогове при Societe Generale Експресбанк достига до 9 на сто.

Но въпреки активните рекламни кампании на финансовите институции,

много от потребителите все още не са наясно с видовете банкови сметки и стандартните условия по тях.

Като цяло, те се делят на няколко основни вида, определени чрез закон. Сметките, при които клиентът може да внася и тегли пари по всяко време, да извършва безкасови плащания и да съхранява свободни парични средства, се наричат разплащателни сметки. Макар че в много отношения този вид сметки са по-удобни от срочните влогове, лихвите по тях обикновено са по-ниски. Те са подходящи не толкова като сигурен инвестиционен инструмент, колкото за поддържане на оборотните плащания на фирми и домакинства. Особено с навлизането на онлайн банкирането, разплащателните сметки могат да сместят много време и усилия по обслужване на задълженията, включително сметките за комунални услуги. В зависимост от условията на договора, при разплащателните сметки може да съществува клаузата за овърдрафт, което по същество е ползване на заемен капитал до определен лимит. При овърдрафта, титулярът на сметка може да извършва и заплащания, надхвърлящи размера на средствата му.

За разлика от разлика от разплащателните сметки,

лихвите при депозитните сметки са по-високи, но тегленето на пари е обвързано с определен срок.

При условните сметки, плащането зависи от осъществяването на определени условия. Освен тях, съществуват и спестовни влогове, набирателни и акредитивни сметки. Специфичен случай са ликвидационните сметки, в които се съхраняват средствата на фирми, обявени в ликвидация, и особените сметки, предназначени за компании, обявени в несъстоятелност.

При банковите влогове, съществуват четири основни вида. При обикновения влог, банката пази предадените й парични средства или ценни книжа, но няма право да се разпорежда с тях. Затова тя не заплаща лихва, а точно обратното – депозантът заплаща такса за съхранение на предоставените ценности.
При втората група влогове обаче, банката получава правото да оперира с предоставените й средства, за което заплаща предварително уговорена лихва. Тъй като по същество клиентът се явява кредитор на финансовата институция, този вид договори се наричат още заем-влог.
Възможен е още и договор за банков влог за управление на ценни книжа. При него, клиентът заплаща на трезора възнаграждение за съхранението и управлението на предоставените книжа, дори и в случай, че не е постигната печалба. Рискът от евентуални загуби е изцяло на негова сметка.
Освен тези групи, съществуват и договор за банков влог под условие и влог в полза на трето лице.

Различните видове банкови депозити, при които инвеститорът влага определена сума срещу предварително обявен лихвен процент, се наричат спестовни сметки. Тяхна разновидност са банковите депозити, при които вложителят се задължава да замрази средствата си за определен период от време.

В този случай, лихвата е по-висока от тази по обикновената спестовна сметка.

Освен банковите депозити, все по-популярно става и закупуването на държавни ценни книжа. Те са инструменти с фиксиран доход и носят по-големи лихви срещу много нисък риск. Счита се, че доходът по държавните ценни книжа изразява безрисковото ниво на възвращаемост в икономиката.

Съществуват и облигации, подобни на държавните, но издавани от общините и кметствата. Лихвите по така наречените муниципални облигации се изплащат от данъчните постъпления в общината.
Освен ниския риск и по-високите лихви, основно предимство на държавните ценни книжа и муниципалните облигации е факта, че доходът от тях е необлагаем, което води до по-висока възвращаемост в сравнение с други форми на инвестиране.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.