Не пари на вятъра, а пари от вятъра

До 2010 г. общата продукция на вятърна енергия ще достигне почти 12% от брутното потребление

Едва ли някой вярва, че е възможно хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло, и то в един от най-трудните сектори на икономиката, какъвто е енергетиката. Цената, която плащаме за електричество, не се изчерпва само с месечните сметки, а и с непоправимите щети, нанасяни над околната среда. Съществуват обаче предприемачи, които не само защитават природата, а и отчитат печалба, разчитат на сигурен пазар, и се развиват в сектор, за който анализаторите прогнозират, че може да достигне ръст на производството от над 500% до 2010 г., като общата продукция ще възлезе на почти 12% от брутното потребление на енергия в страната.

Има бизнесмени, които хвърлят пари на вятъра, и такива, които изкарват пари от него. Някои скептици твърдят, че България не е подходяща за разработването на точно този вид алтернативна енергия. Статистиката обаче говори сама за себе си - за периода 2005-2007 г., вятърните мощности в страната са се увеличавали със 100-процентен годишен ръст. През 2005 г. са инсталирани 10 МВ мощности, през 2006 г. - още 22 МВ, а до септември миналата година - допълнителни 38 МВ. Според председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков, до 2010 г общата инсталирана мощност на ветрогенераторите в България ще достигне 150-200 МВ. По изчисления на браншовата организация, по Черноморието има потенциал да се разположат 5000 МВ вятърни мощности, от които 2000 МВ могат да бъдат инсталирани на 10-15 км навътре в морето в така наречените офшорни вятърни паркове.

Желаещите да навлязат в този бизнес могат да кандидатстват за субсидии, кредитно финансиране или експертна помощ по редица европейски, международни и национални програми. По-известните от тях са Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда, Държавен фонд “Земеделие” и Националният доверителен екофонд. Програми на Европейския съюз, чрез които може да се получи безвъзмездна финансова помощ или кофинансиране за изпълнение на проекти, са ИСПА, САПАРД и ФАР – “Трансгранично сътрудничество”.

Не липсват и други варианти. Например програмата на Холандското правителство за безвъзмездни инвестиции за екоенергетика, наречена PSO b2b отпуска 100% безвъзмездна помощ, а Балканският гръцки еврофонд за субсидиране - 30%, като от него към България са насочени 50 милиона евро. При PSO b2b, стойността на инвестиционните проекти трябва да варира между 250 хиляди и 1 млн. евро, а друга програма на холандското правителство, ERUPT, субсидира големи инвестиционни проекти за производство на екологична енергия.

Съществуват и ясни канали за осигуряване на заемен капитал, съчетан с безвъзмездна финансова подкрепа. Европейската банка за възстановяване и развитие, в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз, е разработила кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ), която включва субсидии в размер на 20% от главницата по кредита. В нея участват седем български банки - Българска Пощенска Банка, ДСК, Уникредит Булбанк, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк, Юнионбанк и банка Пиреос. Все пак, макар че няма определена горна граница на заема по кандидатстващите проекти, субсидията може да се използва само до определен лимит, различен при различните трезори. Това означава, че за инвестиция, надхвърляща лимита, предприемачът може да разчита на безвъзмездна помощ, равна на не повече от една пета от определения максимум. Неговият размер варира при различните банки, като се движи от 500 хиляди евро при Юнионбанк до 2 млн. евро при Уникредит Булбанк. Размерът на лихвите зависи от оценката на риска и се движи в порядъка на 9 до 12.5%. Срокът за погасяване варира между 5 и 6 години, а като обезпечение фирмата може да представи дълготрайни материали активи, в някои случаи дори закупените с кредита съоръжения.

За опростяване на кандидатстването за кредит предприемачите могат да използват специализираният сайт www.bgwebcredit.com, или да потърсят допълнителна информация на уеб страниците на финансовите институции.

Освен програмите за безвъзмездно и кредитно финансово подпомагане са приети и други мерки за стимулиране на индустрията. Например, за всеки произведен киловатчас се издава зелен сертификат, който се продава свободно независимо от това на кого се доставя електричеството. Печалбата от тези безналични ценни книжа е равна на приходите от цената им, тъй като за тях не се правят отделни разходи - всички вложени средства влизат в себестойността на електроенергията.

Тези, които имат наум подходящ терен, но се тревожат за инфраструктурата, нямат причини за безпокойство - НЕК е законово задължена да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветроенергийното съоръжение.

В допълнение към всичко това, всички инвестиции в сектора, с изключение на земите, се амортизират с данъчно признати годишни квоти от 15 до 50%. Това е важно за този сектор, защото генераторите се управляват от компютри със съответния софтуер и работят напълно автоматично. Няма постоянен персонал и разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако предварително не се структурират правилно активите на фирмата, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат неприемливо високи данъци.

Накрая остава последният – и може би най-важен плюс за предприемачите, решили да разработят проект в тази екологична и бързо развиваща се индустрия. Те могат да разчитат на сигурен пазар, и фиксирана цена на изкупуване на произведеното от тях електричество. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране задължава електроразпределителните дружества да закупуват произведения от ветрови генератори ток на цена от 175 лв. на мегават час за мощности с пълни ефективни годишни часове на работа до 2250 часа, и 156 лв. за тези с по-голям капацитет.

Разликата в изкупните цени означава, че за определен проект може да излезе по-изгодно годишното производство да се снижи под определената граница. Анализът на конкретната ситуация зависи и от вида турбини, това дали са закупени на старо или са нови, което определя размера на първоначалната инвестиция, и други фактори. От изключително значение е изчислението на прогнозното количество енергия за година, което пряко зависи от избрания терен.

Според доклад на датска фирма BTM Consult ApS, публикуван през март 2006 г., очакваният среден инвестиционен разход се равнява на около 1200 евро на киловат инсталирана мощност. Все пак, тъй като в България не се произвеждат турбини за ветрова енергия, това налага допълнителни инвестиционни разходи, свързани с транспорт на едро габаритна техника, митнически такси за внос на машини и съоръжения и др. Затова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя стойност на вложенията от 1300 евро на киловат. Изчисленията на държавна агенция предвиждат и средногодишни експлоатационни разходи от 1.2 евро цента на киловатчас за година за периода на полезния живот на
активите.

Съотношението между направеното вложение и очакваната производителност зависи от толкова много различни фактори, че е невъзможно да се изведе конкретна формула. За ориентир, вятърният парк Монте Каос в Португалия доставя 2.53 гигаватчаса електричество на година. Той се състои от дванайсет вятърни турбини по 150 киловата, разположени на изток от град Сайнс на разстояние 3 км. от брега. Височината на кулата на турбините е 31 м., а диаметъра на ротора 28 м. Според обобщения на специалисти, една 600 киловатова вятърна турбина на подходящо място би произвеждала достатъчно електричество, за да посрещне годишните нужди от електричество на 375 домакинства, или приблизително 600 мегаватчаса на година.

Участници на пазара коментират, че в България за проект с 500 киловата мощност, с втора ръка генератор, произведен 1995 г., ще е нужен общ капитал от около 500 000 лева.