 | Засега не се очаква рязък скок на разходите по обслужване на заеми |
Въпреки че редовите потребители обикновено не се интересуват от макроикономическата картина, бурното развитите на кредитния пазар в България означава, че все повече хора са пряко засегнати от събития и тенденции, които рядко биват обяснявани на разбираем език.
Въпросът, който вълнува все повече домакинства в страната, е – можем ли да очакваме продължаващо поскъпване на кредитите, доколко ще се вдигнат лихвите, и как общата икономическа картина ще повлияе на семейния бюджет?
Засега липсата на вълнуващи новини може и да разочарова журналистите, но е успокоение за всеки кредитополучател. Според скорошно изказване на управителя на Централната банка Иван Искров,
няма реална опасност
фирмите и гражданите да не успеят да покриват задълженията си, въпреки покачващите се лихви.
Анализатори изчисляват, че те се отразяват най-сериозно на потребителите, изтеглили ипотечен кредит, тъй като при ползването на по-големи суми вноските са също по-високи, и към момента разходите за обслужване на тези заеми са се покачили с между десетина и петдесет евро.
Оскъпяването важи не само за новоотпуснатите кредити, а и за старите клиенти на банките, тъй като голяма част от договорите са сключени с плаваща лихва. Въпреки това, поне засега не може да се каже, че съществува реален риск домакинствата и частните фирми, ползващи заемен капитал, да не успеят да покрият по-високите си разходи. Според управителят на Българска народна банка Иван Искров, няма опасност трезорите в страната да се превърнат в агенции за недвижими имоти, принудени да продават собственост, за да възвърнат загубите си.
Въпреки това обаче, вторият тримесечен икономически обзор на Централната банка не дава надежди покачването на лихвите да спре дотук. Натискът в посока нагоре се влияе от няколко фактора, най-значимият от които е
поскъпването на паричния ресурс
на международните пазари. Ипотечната криза, разтърсила САЩ и Великобритания, не се отрази сериозно на българската банкова система, но нямаше как косвените последици да ни се разминат. В същото време, Европейската централна банка, която си поставя за основна цел да контролира инфлацията в евро-зоната, гласува повишение на лихвените равнища с 25 процентни пункта до 4.25%. Тази промяна се отрази и на цената на заемния капитал в България. Имайки предвид продължаващото поскъпване на петрола и храните, не е ясно дали ЕЦБ няма да продължи с усилията си да укроти инфлацията, което ще доведе до продължаващо покачване на лихвите.
От друга страна, изострената конкуренция в българската банкова система донякъде балансира факторите, оскъпяващи заемите, и затова поне засега потребителите не са застрашени от сериозен скок на разходите по обслужване на кредитите си.
Трябва да се има предвид обаче, че освен покачването на лихвите, анализатори регистрираха и че някои трезори вдигат таксите си.
Лихвената статистика
на Българска народна банка към края на месец май сочи, че общите разходи за обслужване на потребителските кредити са се покачили с 11 на сто, а разходите по жилищните заеми също се вдигат, макар и с по-ниски темпове - от 9.18% през май 2007 г. до 9.24% през май тази година.
Според анализатори обаче, това, което обезкуражава потребителите от теглене на нови заеми не е толкова покачването на лихвите, таксите и комисионите, колкото поскъпването на имотите. Все пак като цяло БНБ предвижда кредитната активност да се запази висока, като достигне около 40 на сто до края на годината.
Интересът на частния сектор към заемния капитал е пряко свързан с икономическото развитие на страната, където се очертава сравнително позитивна картина. Реалният ръст на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на годината изненада анализаторите, като достигна седем на сто. Оживената дейност и силната конкуренция се отразяват на инвестициите в основни активи на фирмите, които се покачиха с 15%.
Затова, въпреки известният отлив на интереса към корпоративните кредити, той остава сравнително висок. Имайки предвид, че Централната банка очаква икономическия ръст за 2008 г. да се задържи над шест на сто, трезорите не са застрашени от загуба на клиенти от частния сектор.
И наистина, въпреки че покачването на лихвите започна още от началото на пролетта,
кредитната активност
за първите пет месеца на 2008 г. се запази сравнително висока. Вземанията от неправителствения сектор се увеличиха с 5.74 млрд. лв., спрямо нарастване от 4.94 млрд. лв. за същия период на предходната година.
Все пак, финансистите регистрират известно забавяне на темпото, като покачването се свива от 62.5% към края на 2007 г. до 54.4% към края на май. Очакванията са, че въпреки благоприятната макроикономическа среда и високото търсене на кредити от предприятията и домакинствата, през следващите месеци вземанията от неправителствения сектор ще продължат да снижават ръста си до около 40% към края на 2008 г.
Засега частните нефинансови предприятия са най-силния клиент на банките, като вземанията им надминаха 3.55 млрд. лева за първите пет месеца на годината. При тях обаче се забелязва и най-силно охлаждане на ентусиазма за заемен капитал, като годишният прираст на теглените от тях кредити пада от 70.2% в края на миналата година до 57.8% към края на май.
Благоприятните икономически фактори
окуражават и домакинствата да теглят средства. Въпреки сравнително високата инфлация, която с право плаши потребителите, изглежда, че нарастващата заетост и доходи поне засега натежават по-силно при вземането на решения. За първите пет месеца на годината, ръстът на тези кредити се запазва сравнително стабилен на 48.9%, спрямо 52.4 на сто към края на 2008 г.
Жилищните кредити също продължават да нарастват сравнително бързо, въпреки че годишният им темп се забави от 64% в края на 2007 г. до 55.2% към края на май 2008 г.
Сравнително успокояващата картина, очертана от тримесечния икономически обзор на Българска централна банка бе потвърдена и от последния доклад на световната рейтингова агенция „Муудис”. Според анализаторите й, банките в страната успяват да поддържат сравнително добра рентабилност и капиталова адекватност и не са застрашени от скок на необслужваните заеми.
Все пак, рискове съществуват,
като се има предвид, че световната финансова криза затрудни достъпа до парични ресурси, а силната конкуренция принуждава трезорите да свиват лихвените маржове и оттам да ограничават печалбите си. От „Муудис” обаче изтъкват, че активното присъствие на чуждестранни банки в България е довело до по-добро управление на риска, по-добро качество на услугите и повече иновации.
За съжаление, общата картина за бъдещето на страната зависи не само от икономическите фактори, а и от политическите събития. Анализатори предупреждават, че силно критичният доклад на Европейската комисия, публикуван в средата на месец юли, може да обезкуражи чуждестранните инвеститори. Така или иначе, в условията на световната финансова криза те не проявяват особен интерес към рискови вложения, а данните за корупцията и организираната престъпност в България допълнително ще охладят ентусиазма им.
България от години поддържа
висок дефицит по текущата сметка,
което, най-просто обяснено означава, че потреблението й надхвърля производството. Този дисбаланс досега се компенсираше от значимите чуждестранни инвестиции, но ако потокът им секне, следващият икономически обзор на Централната банка може и да не очертава толкова успокояваща картина.
Тъй като светът на банковите и финансови термини изглежда необятен и често може да обърка потребителите, най-важното, което трябва да запомните е – не взимайте решение за теглене на кредит само по обявения лихвен процент, без да си изясните какво точно означава цитираната цифра, и колко скъпо ще ви излезе всъщност обслужването на задължението. За повече информация, може да говорите с кредитния инспектор или консултант или да посетите специализираните портали като bgwebcredit.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар