В каква валута да вложим парите си?

Доларът едва ли ще успее скоро да възвърне мощта си.

Макар че депозитите не са форма на инвестиция, обещаваща висока възвращаемост, като фондовия или стоковия пазар, тяхната сигурност ги прави един от неизменните компоненти на всяко портфолио. При избора на банка, клиентите следят редица фактори, сред които стабилността на финансовата институция, предлаганите лихви при определен срок и вложена сума, и допълнителните условия, като право на ползване на овърдрафт или облекчения при теглене на кредит.
Не на последно място обаче стои въпроса в каква валута да съхраним парите си. Не само че лихвите по депозитите в лева, долари или британски лири се различават, но съществува и

риска от обезценка на спестяванията.

Ако например банката ви дава 10 на сто годишна лихва за едногодишен срочен влог във валутата Х, а нейният разменен курс се снижи с по-значимо темпо, като цяло не само няма да сте спечелили от това, че сте вложили парите си, но дори и ще загубите известна сума.
За последната една година например щатският долар падна с над 12 на сто на междубанковия пазар, от 0.7235 на 0.634 евро.
Чрез по-ниски лихви или по-високи такси, трезорите по принцип обезкуражават приемането на влогове в по-екзотични валути, което отписва като варианти изборът на канадски или австрийски долари, йени, и дори швейцарски франкове и британски лири. Като цяло, най-популярни остават влоговете в евро, щатски долари и лева.

Сравнението на доходността

на инвестицията е сложна задача, тъй като зависи от редица условия, като срок на депозита, сума, допълнителни преференции и др.
Една груба съпоставка обаче сочи, че при левов депозит от 10 хиляди лева със срок от две години при фиксирана лихва може да очаквате между 9.31 и 2.50%, при евро – между 6.63% и 1%, а при щатски долари – между 5 и 0.70%.
При променямите лихви, тези проценти стават съответно между 8.06% и 2.96% за левове, между 8.06% и 1.08% за евро, и между 5.59% и 1.51% за щатски долари.
Според данни на Българска народна банка за май 2008 г., лихвените проценти по депозити с договорен матуритет между една и две години за домакинствата са били 6.32% при левови вложения, 4.93% - при евро, и 4.86% - при доларите.
Ако се сравнят колко са парите, които домакинствата са поверили на банките за период между една и две години, излиза, че

най-предпочитана е единната валута.

Влоговете в лева възлизат на 84.26 млн. лв, в евро – на равностойността на 182.02 млн. лв. и в долари – на 41.64 млн. лв.
Не е непременно обаче решението, взимано от мнозинството, да е най-правилното. Преди да се спрете на конкретен вариант, разгледайте всички предлагани от банките оферти, като сравните не само лихвите, а и различните условия по депозита. Имайте предвид и че не е необходимо да се обвързвате твърдо с дадена валута – банките предлагат и депозити с възможност за смяна на валутата по време на срока на договора, без при трансфера да се губи натрупаната лихва.
Повече информация и консултация може да се намери на адрес bgwebcredit.com.
Коя валута да изберем зависи от две основни тенденции – разменните курсове на еврото към долара, и инфлацията в България и евро-зоната.
Наистина,

в условията на валутен борд

левът е обвързан с еврото, което означава, че Българска народна банка поема задължението да закупи или продаде неограничено количество левове срещу евро на цена 1.95583. В същото време, тъй като лихвите по депозитите в лева обикновено са малко по-високи, отколкото тези в евро, това изглежда най-разумния избор на валута. Трябва да се има предвид обаче, че цените в България растат по-бързо от тези на Стария континент, което означава, че левът всъщност се обезценява повече, отколкото еврото, въпреки фиксирания курс. Доколко тази тенденция ще е достатъчно силна, за да обезкуражи левовите депозити?
Въпреки че инфлацията през последната година бе сравнително висока, в последния тримесечен икономически обзор на Централната банка финансистите очакват тя да се забави до около осем на сто до края на 2008 г. Дори и този резултат обаче би означавал двойно по-бързо покачване на цените спрямо евро-зоната.
Там отчетената инфлация за месец май достигна рекордното си ниво от повече от десетилетие насам от 4%. Европейската централна банка обаче определя двупроцентна препоръчителна горна граница за инфлацията в страните, поделящи единната валута. За да успее да постигне заложената цел, институцията реагира решително, повишавайки основните лихвени равнища с четвърт процентен пункт до 4.25%.
И докато

Жан Клод Трише защитава ценовата стабилност

на Стария континент, шефът на Федералния резерв в Щатите Бен Бернанке не изглежда толкова сигурен относно основните си приоритети.
Докато Европейската централна банка си поставя за главна задача да контролира инфлацията, дори за сметка на икономическия ръст, регулаторите отвъд океана се колебаят дали да подкрепят националната си валута.
Наистина, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке намеква, че ниските лихви в САЩ ще останат в миналото, но за разлика от европейския си колега, засега той не подкрепя прокламираната си стратегия с конкретни действия.
Дори и да предприеме по-решителен ход обаче, не е сигурно, че това ще подкрепи сериозно зелената валута. Брокери коментират, че върху нейните котировки тежат най-вече проблемите на ипотечния пазар, влошаващите се макроикономически индикатори, и спада на борсовите индекси. Според тях, никаква монетарна политика не би съумяла да окаже значимо влияние върху инвеститорите, които предпочитат еврото „не защото е кой знае колко велика валута, а просто защото

отчаяно искат да избягат от долара”.

В същото време, през последните три месеца се регистрира много силна зависимост между зелената валута и индексите, следящи рисковете от необслужване на корпоративните кредити. Така че каквито и мерки да предприеме Федералния резерв, едва ли може да се очаква доларът да върне силата си, преди да бъде отбелязано и съвземане на кредитния пазар в САЩ.
На този фон, депозитите в лева и евро, избрани в зависимост от инфлационните тенденции, вероятно ще се окажат по-предпочитан вариант от решението парите да се спестяват в долари.