Гарантирането на влоговете

България има висок коефициент на ефективност при защитата на депозитите

Независимо от промените на лихвените равнища или разменните курсове между долара и еврото, всеки банкер е наясно, че банките от векове всъщност работят с една основна валута: доверието на потребителите.
Всяко сътресение на пазара на финансови услуги може да доведе до паническо изтегляне на ресурси и да накърни и дори застраши оцеляването даже на тези компании, които нямат пряко изложение на кризата.
Затова не само в България, но и навсякъде по света съществуват фондове за гарантиране на влоговете на банките, които

защитават редовия клиент

от евентуален банкрут на обслужващия трезор.
Въпреки различията, идеята във всички държави е горе-долу една и съща: лицензираните банки регулярно внасят определена сума в защитен фонд, и в случай на неплатежоспособност на някой трезор, събраните средства се използват, за да се заплатят влоговете на потребителите до определен лимит.
В България сумата, която гарантирано ще ви бъде върната, ако банката, в която сте вложили парите си, пострада, е 40 хиляди лева. От страните-членки на Европейския съюз, най-висока е гаранцията в Италия – над 100 хиляди евро, следвана от Франция, Великобритания и Холандия. Този лимит обаче не е единственият съществен показател, по който може да се съди за ефективността на защитата на депозитите.
Преди няколко месеца Европейската комисия публикува доклад, в който изследва възможностите на европейския финансов пазар да запази стабилността си в условията на криза. Анализаторите обръщат внимание не толкова на сумата, която би била възстановена в случай на фалит на трезора, но на

евентуалният процент ощетени клиенти.

Един от показателите, които дават ясна идея дали съответният фонд за гарантиране на влоговете би успял да изпълни ролята си на стожер на пазара, е съотношението между средствата, с които разполага той, и общия обем на събрани депозити в страната.
И макар че като горна граница на гарантираните суми България не е начело на класацията на Европейския съюз, спрямо обяснения по-горе индикатор се нареждаме на второ място в Общността след Литва, с 1.58%. Като цяло, показателят е по-висок в новите държави членки, където се движи средно около 0.86%, спрямо 0.53% за ЕС-15.
Друг фактор, който несъмнено играе огромна роля за запазване на доверието към банковата система, е времето и броят на процедурите, през които трябва да минат вложителите, за да възвърнат средствата си. Тези условия варират много силно в различните европейски държави, като например

процедурните стъпки за възстановяване на депозита

се движат между 4 и 21. В същото време, 13% от гаранционните фондове в Общността се оплакват от проблеми при сътрудничеството с други местни органи.
Що се отнася до времето за изплащане на влоговете в закъсалите банки, статистиката сочи, че средно над 90% от сумите са били възстановени в съществуващия тримесечен срок, макар че делът на обезщетените клиенти за този период е едва 70 на сто. Според анализаторите, в повечето случаи забавянето се дължи на затруднен достъп до информация, недостатъчен персонал или недостиг на средства. Затова и повечето държави дават възможност за финансиране на фонда чрез заеми в случай на нужда – само в пет от страните членки, това е забранено. В същото време, в две трети от държавите не съществуват ограничения за средствата, които могат да бъдат получени назаем, ако това се наложи.
Освен това, в някои членове на Европейския съюз,

фондовете за гарантиране на влоговете имат право

не само да управляват събраните от трезорите средства, като ги влагат в държавни облигации или ценни книжа, но и да се намесват на банковия пазар и да предприемат превантивни кризисни мерки.
Как конкретно работи защитата на банковите депозити в България?
Въпреки че горният лимит на гаранцията за потребителите е 40 хиляди лева, той се отнася само до влоговете, направени в една и съща банка. Това означава, че ако например разполагате със спестявания от 100 хиляди лева, би било разумно да ги разпределите в три различни трезора. Така можете да защитите пълната сума на депозитите си.
Трябва да се подчертае обаче, че тук става въпрос именно за разпределение на влоговете между отделни банки, а не в различни клонове на една и съща финансова институция. Влоговете на един вложител в една банка, както и в различни клонове на една и съща банка, не се гарантират поотделно.

При изчисление на размера на дължимата гаранция,

се събират всички влогове на клиента на банката, плюс лихвите, натрупани до момента на прекратяване на дейността на трезора.
Не трябва да се забравят и съвместните влогове – делът от тях, на който имате право, също ще бъде взет предвид. Освен това, в случай, че вложителят дължи пари на банката, размерът на дълга му се приспада от сумата на гарантираното плащане.
Разбира се, дори и в случай, че не сте разпределили парите си и средствата по сметката ви надхвърлят 40 хиляди лева, пак имате шанс да получите пълна компенсация в случай на фалит на банката, но шансът това да се случи не е много голям. Частта от дължимите ви пари, превишаваща гаранцията, може да се изплати напълно или донякъде едва след като синдикът на фалиралата банка набере достатъчно средства при осребряване на имуществото й и след удовлетворяване на други кредитори.
Има и

влогове, които не подлежат на защита,

макар че те рядко засягат редовия потребител. В тази група влизат влоговете на банките и финансовите институции, застрахователните, пенсионните, осигурителните и инвестиционните дружества, държавата и държавните институции, общините и др. От гаранцията по влоговете са изключени и привилегированите влогове, за които са предоставени преференциални лихвени условия в отклонение от тези, които банката прилага към останалите си вложители. Акционерите на закъсалата банка, които притежават над 5% дял от капитала, както и членовете на надзорните органи и одиторите, също не могат да се ползват от законова защита. Не подлежат на гаранция и влогове, за които е доказано, че са свързани с пране на пари.
За всички останали, процедурата по възвръщане на средствата е сравнително проста.

Изплащането на гарантираните влогове

от фонда започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на Българска народна за отнемане на разрешението за банкова дейност. Информацията за това кога и къде вложителите могат да получат парите си се оповестява чрез поне два централни всекидневника. Крайният срок за компенсиране на гарантираните влогове е пет години, считано от началната дата на изплащане.
След като научат коя банка е била избрана да Управителния съвет на фонда да обслужи дължимите плащания, вложителите могат да пристъпят към необходимите стъпки за получаване на парите си. Първо те трябва да представят документи за влог и самоличност и да подпишат декларация, че не са съпрузи или роднини на лица от ръководството, контрола или собствеността на трезора, прекратил дейността си. Тогава синдиците на банката издават удостоверение, в което се посочва гарантираната сума по влоговете на клиента. С този документ става и изплащането от страна на избраната обслужващия трезор.

Принципът на защита на влоговете

е прост, и потребителите лесно могат да намерят и по-подробна информация от органите, контролиращи финансовия сектор, като Комисията за финансов надзор. Не е очевидно например какво става в случай на сливане или придобиване, включващо две или повече банки. Тогава влоговете в тях се гарантират поотделно за период от шест месеца от датата на консолидацията, а след това, при определяне на гарантираното покритие, влоговете се сумират.
Също така, в случаите на валутни депозити, тяхната стойност се изчислява спрямо обменния курс на Българска народна банка към датата на прекратяване на дейността на обслужващата банка.

Удобен калкулатор където клиентите могат да изчислят вариантите на доходност при различни нива на лихвата и при определена депозирана сума се предлага на уеб сайта bgwebcredit.com. На сайта клиентите могат и напълно безплатно да кандидатстват по интернет за до 4 предложения за депозит директно от банковите институции.