вторник, 9 септември 2008 г.

Геотермалната енергия: все още неразработен потенциал






Кредит за бизнес

Силата, която топи скалите в течна лава, може да бъде използвана и за производство на електричество




Докато в България се строят все повече фотоволтаични системи и вятърни електроцентрали, един съществен ресурс остава почти неоползотворен – геотермалната енергия.
С поскъпването на петрола и тревогите около глобалното затопляне, горещината, скрита под земната кора, постепенно застава на фокуса на специалистите. Силата, която топи камъните, за да ги превърне в течна лава, може да бъде впрегната и за производство на чисто и непрекъснато електричество, и то без почти никакви негативи за околната среда. И нещо повече – веднъж след като са осигурени средствата за началната инвестиция,


отпада нуждата от постоянни разходи за гориво



и минни операции.
Освен за производство на електричество, геотермалната енергия се използва и пряко за отопление на сгради или в производствени процеси. Това в почти всички случаи става чрез експлоатиране на топли подземни водоизточници.
България е известна с природните си богатства в тази сфера, като разполага с 136 топли минерални извора с различен дебит и температура. За съжаление обаче, повечето от тези извори са със сравнително ниска температура – около 33% от тях са под 30С, а 43% са между 40 и 60С. Това означава, че те не са подходящи за производство на електроенергия, макар че крият значителен потенциал за битови, топлофикационни и
промишлени нужди, както и за експлоатация в селското стопанство.
Засега обаче минералните извори в България се използват предимно за балнеолечение, а често остават дори неоползотворени.
Според изследване по проект на ФАР за оценка на възобновяемите енергийни източници в страната,


общият потенциал на геотермалната енергия



в България възлиза на 439.3 мегавата, 326 хиляди тона петролен еквивалент, и близо 14 хиляди тераджаула годишно.
Според други източници, България разполага с капацитет за изграждане на системи за отопление с геотермални води за 750 мегавата, което е равносилно на една ядрена централа. Въпреки че засега секторът не се ползва с конкретни държавни субсидии, освен традиционните поощрения за енергийна ефективност, няколко общини вече разработват проекти за използване на подпочвените си ресурси. В Сапарева баня например няколко обществени сгради се отопляват с гореща минерална вода, а този пример ще бъде последван и във Велинград, Кюстендил и Сандански.
Само преди седмица бе обявено и че община Бургас, съвместно с Геологическия институт към Българската академия на науките извършва изследвания на водата в минен комплекс „Черно море”. Разглеждат се възможностите на три мини - „Бригадир”, „Благоев” и „9 септември”, които имат потенциал да се превърнат във възобновяем източник на геотермална енергия. Проектът, наречен REMINING LOWEX, се разработва в партньорство с организации от Холандия, Словения, Полша и България и се финансира по програма CONCERTO II.


Кредитирането



На проекти в областта на геотермалната енергия може да бъде подпомогнато от кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ). Тази програма е разработена от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз. Тя предоставя кредитни линии на участващите български банки, които от своя страна отпускат заеми за проекти за енергийна ефективност в промишлеността и проекти за възобновяеми енергийни източници. В програмата са включени седем финансови институции - Българска Пощенска Банка, ДСК, Уникредит Булбанк, Юнионбанк, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк и Банка Пиреос.
Право да кандидатстват по тази линия имат единствено частни фирми, които получават и възможността да получат безвъзмездна помощ в рамките на 20% от стойността на главницата по кредита.


Няма ограничение за размера на проектите,



финансирани по КЛЕЕВЕИ - всяка участваща банка оценява кредитоспособността на кандидата и взима решение за размера на заема. Размерът на главницата по кредита, спрямо която се изчислява безвъзмездната помощ обаче е ограничен. Лимитът е различен за всеки трезор и варира от 500 хиляди евро при Юнионбанк до 2 млн. при Уникредит Булбанк, Обединена Българска Банка, Пиреос Банк и Райфайзенбанк. Сред до момента одобрените проекти са геотермалните инсталации на „Дейзи Технолоджи” на стойност 539 хил. евро, на „Оргахим” за 201 хил. евро, на „Ирна-ко” за 69 хил. евро, на „Езерец” за 160 хил. евро и на „Фанти-Джи” за 422 хил. евро. По-подробна информация за достъпните кредитни линии и условията по тях може да се намери на bgwebcredit.com.



Сред най-облагодетелстваните държави,



които разполагат с огромни ресурси за производство на електричество от геотермална енергия са Индонезия, Филипините, Австралия и американския щат Калифорния.
Поглед към тези технологии обърна даже интернет гигантът „Гугъл”, който наскоро обяви, че ще вложи 10 млн. долара за оползотворяване на топлината на земните недра. Интересът на компанията към алтернативните енергийни източници не е от вчера – тя вече е инвестирала в две фотоволтаични системи и една вятърна електроцентрала в слънчевия щат.
Австралийското правителство от своя страна разработва подобен проект за над 43 млн. щатски долара. Управляващите разчитат на експертен доклад, според който ако се впрегне едва един процент от геотермалния потенциал на страната, това би я захранило с електричество за 26 000 години.
Сред дружествата в глобален мащаб, развиващи дейност в сферата на геотермалната енергия, са Ormat Technologies, ChevronTexaco и Calpine Corporation. От тях единствено за Ormat това е основно занимание, но, от друга страна, най-големият доставчик в света с инсталиран във Филипините и Индонезия капацитет от 1273 мегавата, са ChevronTexaco.
За разлика от други типове електроцентрали, геотермалната енергия се отличава със сравнително високо ниво на първоначални инвестиции, като средната цена е


около 2500 долара за всеки инсталиран киловат,



в сравнение с 1200 до 1600 за централа, използваща природен газ. За сметка на това обаче, атомната енергия, която набира все по-голяма популярност въпреки критиките на някои еколози, изисква вложение от около 3000 долара на киловат мощност.
Имайки предвид и факта, че геотермалните системи не изискват толкова високи разходи за суровини, този тип възобновяема енергия може да се конкурира като един от най-евтините варианти сред възобновяемите източници. Анализатори изтъкват, че с развитието на новите технологии изграждането на подобни инсталации може да стане и извън регионите, разполагащи с най-горещите минерални извори. Вложенията в тази сфера са окуражавани и от нарастващата тревога на САЩ и Европейския съюз, че са зависими от енергийните доставки от страна на държави с нестабилна политическа система, като Близкия Изток и Русия. Ескалиращите котировки на петрола и продължаващите проблеми с глобалното затопляне са допълнителни мотиви за развитие на геотермалните технологии.

Няма коментари: