Стабилна ли е българската банкова система

Засега световната криза не е влошила качеството на кредитните портфейли

Не случайно след срива на глобалните финансови пазари както премиерът Сергей Станишев, така и финансовият министър Пламен Орешарски побързаха да успокоят населението, подчертавайки стабилността на българската банкова система.
Истината е, че още от времето на рицарите тамплиери, които се считат за основатели на съвременното банкиране, доверието е основният актив, без който не може да оцелее нито един трезор. За да могат да гарантират обещаните лихви по депозитите, както и да осигурят дивиденти за акционерите си, банките инвестират привлечения ресурс в различни финансови инструменти, или отпускат кредити. Затова и не съществува банка, колкото и голяма и стабилна да е тя, която би оцеляла без външна помощ на масова паника сред клиентите си – ако всички вложители вкупом поискат парите, тяхното изплащане би било проблемно.
За щастие,

причини за паника в България няма.

Рисковите ипотечни облигации (subprime mortgages), които бяха основният виновник за развихрилата се световна криза, никога не са били част от портфейла на местните трезори. Освен това, управляващите побързаха да успокоят дори и най-нервните депозанти, като в края на октомври депутатите приеха на второ четене промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките и повишиха размера на гарантирания влог от четиридесет на сто хиляди лева.
В същото време, управителят на Българска народна банка Иван Искров изтъкна в изказване пред медиите, че банковата система в страната е с най-добрата капитализация в целия Европейски съюз. Той добави, че валутният борд е най-силната защита от световните сътресения, тъй като ни предпазва от преките международни въздействия.
Доклад на БНБ, публикуван в началото на октомври, също подкрепя тезата, че няма основателни причини за безпокойство относно стабилността на родната банкова система. Към края на септември,

активите отчитат повишение от 5.5%

спрямо предходното тримесечие и достигат 69.3 млрд. лв. Печалбата на банковата система също продължава да нараства, като достига 1100 млн. лева, или с 29 на сто над постигнатото през същия период на 2007 г.
Възвръщаемостта на капитала (ROЕ) и възвръщаемостта на активите (ROА) се запазват на много добро ниво, съответно 24.5% и 2.32%.
Българска народна банка отчита и че качеството на портфейлите се е запазило, като процентът на редовните кредити е същото като в края на миналата година, или 95.04%.
Силни остават и показателите за капиталова адекватност и ликвидност, съответно на 14.35% и 22.3%. За сравнение, регулаторният минимум за капиталова адекватност е 12% за България и осем на сто за повечето държави-членки на Европейския съюз.
Според речта на Иван Искров, изнесена на Третата годишна среща на бизнеса с правителството, неблагоприятните развития в световен мащаб до момента не са оказали влияние върху

качеството на портфейлите

и печалбата на българската банкова система. Нещо повече - доброто развие до момента създава значителни буфери (капиталови и ликвидни), които ще могат да бъдат използвани през 2009 г. така, че потенциално очакваното забавяне на икономическия растеж в страната да не доведе до съществен натиск върху финансовата стабилност.
Докладът на Централната банка разкрива още, че силната пазарна концентрация, характерна за България, отбелязва дори леко увеличение, като пред третото тримесечие петте най-големи кредитни институции увеличават пазарния си дял до 57.8%.
Брутните кредити и аванси отбелязват тримесечен растеж от 6.3%, но при два от сегментите - кредитни и некредитни институции, е отчетено намаление. Заемите, отпуснати на предприятия, се увеличават със 7.2% и формират най-съществения обем в нарастването на кредитите и авансите. При експозициите на дребно темпът на покачване е по-висок - 8.5%, главно поради изпреварващия ръст от 9.6 на сто при жилищните ипотечни кредити.
Данните на БНБ потвърждават и предходни наблюдения за охлаждане на кредитния бум, като общата сума на корпоративните кредити и експозициите на дребно започна да се увеличава малко по-бавно - с 47.7%.
В същото време,

обемът на привлечените средства

през третото тримесечие нараства с пет на сто, като депозитите от граждани и домакинства скачат с 6.2% до 1.298 мрлд. лв.
Вложенията на населението запазват водещата си роля на основен ресурсен източник и държат дял от 36.4% в общия размер на привлечените средства в банковата система.
Въпреки успокояващите данни, някои анализатори предупреждават, че все пак ефектът от световната финансова криза не трябва да бъде пренебрегван и според тях, погледнато в перспектива, въпросът не е дали ще се влоши качеството на кредитните портфейли на банките, а доколко ще е сериозен този проблем.
Според тях, статистиката, на основата на които почиват заключенията на Българска народна банка, има няколко слабости, като основната от тях е, че обработваните данни се представят с един два месеца закъснение. В условията на стабилна икономика това не би било проблем, но имайки предвид скоростното развитие на събитията при криза, това забавяне може да доведе до изграждане на

погрешна представа за състоянието

на кредитните портфейли.
Друг негатив, изтъкван от експертите, е, че бумът на кредитния пазар увеличи значително базата, върху която се изчисляват лошите кредити. Нещо повече – тъй като голяма част от заемите са отпуснати сравнително скоро, през последните две до три години, все още не е сигурно дали в бъдеще не могат да се очакват проблеми с плащанията, и доколко сериозни ще са те.
Ако се вземат предвид опасностите, дебнещи реалната икономика, ситуацията може да се окаже по-тревожна, отколкото изглежда на пръв поглед. Според анализатори, сред най-застрашените браншове са строителството, туризма и предприятията с експортна насоченост, и редица фирми от тези сектори може да срещнат спънки при погасяване на задълженията си. Тези изпитания може да се окажат още по-значими като се сметне и високата междуфирмена задлъжнялост, която беше проблемна и при досегашните условия на стабилно икономическо развитие.
В допълнение към това, неизбежният спад на пазара на недвижими имоти означава, че обезпеченията по ипотечните кредитите ще загубят част от стойността си.
Според анализаторите обаче, българските банки вече са взели предвид този риск и реагираха светкавично, като затегната условията по отпускане на кредити и при вземане на решение калкулират рисковете от криза и понижаване на цените.
Интересен е и

външния поглед към сигурността

на българската банкова система. Според публикувано в началото на октомври изследване на Световния икономически форум, страната ни се нарежда на 80-то място по този критерии сред общо 134 анализирани държави. Докладът е базиран на анкета, проведена сред мениджъри, които оценяват трезорите по скала от едно до седем, като по-ниската стойност означава вероятност банката да има нужда от спасение от държавата, а по-високата – стабилен баланс. Като най-сигурни са оценени банките в Канада, Швеция и Люксембург, а за най-неблагонадеждни – тези в Алжир, Либия, Лесото, Киргизстан, Аржентина и Източен Тимор.