Кредитни карти за физически лица - предимства, избор и отговорности!

С все по-сериозното навлизане на кредитните карти в живота, предложенията към техните ползватели стават все по-нестандартни , авангардни и атрактивни. В САЩ вече се предлага кредитна карта с инкрустиран диамант! Не по-малко уникални са картите във формата на ключодържател или с вградено фенерче и дори със снимката на притежателя си!

Изследване на American Express, наречено „Иновативни карти, произведения на изкуството” сочи, че тези странни за българина маркетингови трикове са изключително успешни на бурно развиващия се световен пазар на банковите карти.
Изображенията върху картите са адресирани до определени пазарни сегменти. Сингапурската банка UOB, например, пусна серия парфюмирани кредитни карти, насочени директно към женския пазар. Специални банкови карти с образа на малко кученце са предназначени за дами, които са силно привързани към домашния си любимец. Вече се предлагат фосфоресциращи карти, със звукови ефекти, сгъваеми, „мини“ карти. Подобни карти са истинско произведение на изкуството! Това разбира се са лимитирани серии, които издават определена социална принадлежност или стремеж към уникалност и засега не се предлагат в България.

Изборът на кредитни карти у нас засега се ограничава в определени рамки, като дизайнът на картите определено не е водещ при избора на кредитиращата институция. В най-общия случай картите могат да бъдат национални и международни в зависимост от използването им в страната и извън нея, делят се в зависимост от валутата – в лева, евро и щатски долари, както и за физически лица и фирми.

Най-важните показатели при избор на издател на кредитна карта трябва да са

наличието и срока на гратисния период, годишните такси, както и лихвените проценти при покупки и теглене в брой. Трябва да се има предвид, че някои банки не удържат годишна такса за обслужване, а месечни такси „за поддръжка” или „за управление”, което на практика е същото!

За издаване на кредитна карта се подава заявление по образец и се предоставя копие от лична карта. В някои случаи могат да бъдат изисквани и допълнителни документи, обикновено свързани с доказване на доход (за покупки над 2000 лв. или по-висок кредитен лимит). Кредитна карта може да се заяви и онлайн от уеб сайтовете на някой банки, като на адрес www.bgwebcredit.com клиентите могат да направят заявка едновременно във всички банки, получавайки до 4 най добри предложения. За кандидати, които се самоосигуряват, е необходимо представяне на данъчна декларация. За кандидати, които работят в системата на МВР или МВНР, се изисква и бележка за доход.

Всеки ползвател на карта подписва заявление-договор, с което приема общите условия на банката за ползване на кредитна карта. От съображения за сигурност всяка карта има валидност до края на месеца, който е отбелязан върху нея. Тя не може да се използва след изтичането на срока на валидност, след обявяването й за невалидна и след прекратяването на отношенията между Картоиздателя и Картодържателя.

Картата може да бъде ползвана за плащане на стоки и услуги, теглене на пари в брой и други финансови и нефинансови операции в България и чужбина чрез терминални устройства POS и АТМ, както и за транзакции, извършвани без представяне й (напр. чрез виртуално терминално устройство POS и др. ).

След издаването и предоставянето на картата се получава

Персонален Идентификационен Номер (ПИН), който е еквивалент на подписа на Картодържателя

и се генерира при условия на пълна сигурност. Всяка карта има кредитен лимит, като транзакциите, извършени от Картодържателя, не трябва да го надвишават. При покупка с картата на равни месечни вноски ежемесечно разполагаемият кредитен лимит намалява със стойността на месечната вноска. При начисляване на месечната вноска, ограничението за покупки на вноски се възобновява със съответната сума, а при плащане на месечната вноска, разполагаемият кредитен лимит се възстановява с погасената сума.

Картодържателят може да изплати задължението си в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихви, както и на части. При покупка на равни месечни вноски може да се погаси предсрочно цялата стойност на покупката.

При неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение,

Картодържателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания.

При изплащане на задълженията на части се начислява лихва (от датата, на която плащанията са осчетоводени, с изключение на тегления на пари в брой, върху които се начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена). Действащата лихва се определя от банката и може да бъде променяна.

Развитието на пазара на банкови карти зависи от наличието на АТМ устройства, POS терминали, както и от възможностите за разплащане по Интернет, предлагани от фирмите.

От гледна точка на търсенето на карти, негативно влияние има непознаването на същността на този вид кредитиране и липсата на достатъчно информация за таксите и комисионните, събирани от банките. Друга причина за липсата на интерес от някои клиенти на други банкови услуги е липсата на традиции в покупката на стоки на кредит в България.

Много от същите тези клиенти плащат ползват овърдрафт по сметките си и плащат лихва, която в някои случаи достига до 18 %, въпреки тромавата процедура по разрешаване на овърдрафта и лимитирането на максималната сума често до 3 средни работни заплати. От друга страна кредитни карти се издават сравнително лесно и често без доказване на доход при много по-ниски лихвени проценти и често с гратисен период на погасяванията.

Положително влияние върху ръста на издаваните кредитни карти у нас има фактът, че все повече българи пътуват в чужбина, а международните кредитни карти значително улесняват резервациите на самолетни билети, плащането на хотели и покупката на стоки в чужбина, намаляват риска от загуба или кражба на пари в брой. Факт е, че за да се резервират полети и хотели по интернет трябва международна кредитна карта!.

В България все най-популярни са кредитните карти Visa, MasterCard, EuroLine American Express, Diners Club и "Транскард".

Кредитни карти Visa дават възможност за покупки на равни месечни вноски в над 5000 търговски обекта на ПОС терминали на банката, пазаруване на кредит в над 17 000 търговски обекта в България и в над 24 млн. търговски обекта по света. Други предимства на картата Visa:

• Теглене на пари в брой до пълния размер на кредитния си лимит чрез над 1 млн. банкомата в цял свят


• Пазаруване в Интернет


• Ползване на безлихвен гратисен период до 50 дни при покупки


• Всеки клиент сам оределя срока на изплащане и размера на месечната си вноска като може да погаси минимум 5% от дължимата сума, но не по-малко от 20 лв.

Годишна такса за обслужване на карта VISA Classic е 45 лв., а на VISA Electron 25 лв. Няма такса за покупка на стоки и услуги, но при теглене в брой от банкомат в България се плаща такса 1.5% върху стойността или минимум 2 лв. Таксата за теглене в брой в офис на Пощенска Банка е 3% или минимум 2 лв. Същата е и таксата при теглене в брой от банкомат в чужбина или в офис на банка в страната и чужбина.

Минималната месечна вноска за плащане е 5% или минимум 20 лв.

Годишният лихвен процент върху използвания кредитен лимит е 17.9% .

Друга кредитна карта е EuroLine American Express. Кредитната карта се издава на кандидати, които са на възраст между 20 и 65 г. (за кандидати между 20-23 и 60-65 е нужен поръчител). Те трябва да са български граждани или чужденци, които притежават лична карта, поради продължителен престой в страната. Не се издават карти на безработни (вкл. домакини), студенти, хора, работещи на срочни договори или изпълняващи военната си служба. Изисква се поръчител, когато исканата сума е по-голяма от 4000 лв. и когато кандидатът е на възраст 20-23 или 60-65 г.
Поръчителят представя същите документи като кандидата.
EuroLine кредитна карта дава възможност за покупки с гратисен период, плащане на покупки на равни месечни вноски в над 6000 търговски обекта в цялата страна, както и за теглене на пари в брой от ПОС терминали в клоновете на банки и банкомати в страната.
Като ексклузивен издател на кредитни карти American Express за България, Пощенска банка предоставя редица изключителни привилегии:

• Висок кредитен лимит в зависимост от кандидата


• Дълъг гратисен период - до 55 дни, в който можете да погасите безлихвено задълженията по направени покупки


• Широко приемане както в Интернет, така и в над 4000 търговски обекта в страната, милиони в чужбина и на повече от 1 млн. банкомата в целия свят


• Изгодни търговски предложения в специално подбрани престижни магазини, ресторанти и хотели, включени в програмата American Express Selects


• Безплатна пътническа застраховка при злополука


• Облекчени условия за ползване на картата без изисквания за гаранционен депозит и неснижаем остатък, без допълнителна такси за обслужване

Чрез EuroLine American Express могат да се правят

покупки на равни вноски, при по-ниско оскъпяване, без първоначална вноска и при отложено плащане на 1-вата вноска до 50 дни.

Допълнително удобство за притежателите на EuroLine е възможността да не се заплаща цялата вноска, а само 5% от нея (не по-малко от 20лв.). Кредитният лимит на всяка карта EuroLine се определя индивидуално според кандидата.

Първоначална такса за издаване на кредитна карта American Express /само за основна карта/ е 80 USD. Годишна такса в зависимост от типа карта (стандартна, корпоративна, златна и платинена) е от 100 до 700 щ. долара. От 5000 до 50 000 щ.долара е сумата, необходима за гаранционен депозит отново в зависимост от вида на картата.

Кредитна карта MasterCard също може да се използва в цял свят. Алианц Банк България издава тази карта с до 20 000 лв. разрешен кредитен лимит.

При безкасово плащане банката не начислява лихва върху ползваните средства в рамките на гратисния период (до 40 дни).

Гратисният период започва да тече от 1-во число на месеца, в който е извършена операцията, завършва на 10-то число на следващия месец. След изтичането му, средствата се олихвяват съгласно тарифата на банката.

При закупуване на туристически пакет (хотел, полет) с кредитна карта MasterCard се ползва безплатна застраховка, покриваща рискове, свързани с пътуване в чужбина и 24 часови телефони за спешна помощ. Застраховката покрива медицински разходи, разходи при отменяне на пътуване, загуба на багаж, при закъснение на полет, както и застраховка "Злополука".

Валутата на кредитната карта MasterCard може да бъде лева, евро или щ. долари. С нея се извършват множество операции в страната и чужбина, на всички места, обозначени с търговските марки Eurocard и MasterCard:

• Безкасово плащане на стоки и услуги;


• Теглене на пари в брой от банкомати, ПОС терминали и импринтери;


• Резервации при пътуване (за хотел, самолетен билет, кола под наем);


• Пазаруване онлайн в български и чужди Интернет магазини и агенции;


• Справочни операции в страната.

RaiCARD е национална кредитна карта в лева на Райфайзенбанк с револвиращ кредитен лимит и срок на валидност 3 години. С нея могат да се заплащат сметки за ток, телефон, парно и други по телефон, банкомат (чрез менюто bPay), интернет (чрез системата ePay); покупка на стоки и услуги в интернет; уведомяване чрез SMS за извършените транзакции и натрупаните задължения. За клиенти, взели ипотечен или потребителски кредит от банката, РайКАРТ е без такса за първата година. Всеки клиент, подал искане до 15.04.2008 г., поличава 60% по-ниска годишна такса за първата година. Допълнителен бонус за картодържателите е, че таксата няма да се събира при издаването на картата, а едва след първа транзакция с нея. Кредитният лимит е от 500 BGN до 12000 BGN в зависимост от месечния доход.

Всяка банка има конкретни изисквания за запазване сигурността на кредитната карта. Първото изискване е свързано с съхраняване на ПИН-а и опазване на личните данни. При пазаруване в интернет важно е да се знае политиката за сигурност на интернет доставчика. При пазаруване в търговски обекти трябва да се пази картата и да се внимава при въвеждате на ПИН. Пред банкомата обърнете внимание дали на процепа, в който поставяте Вашата карта, няма допълнително прикрепено устройство (четец). По-добре сменете Вашия ПИН, ако имате съмнения, че е разкрит. Ако картата бъде задържана от банкомата, незабавно се обадете в банката-издател, за да я блокирате. По време на транзакцията ако се почувствате застрашени, натиснете бутона за ОТКАЗ и прекратете операцията.

Много банки предлагат като допълнителна услуга

SMS известяване при всяка извършена операция с кредитна карта,

което също спомага за контрола върху парите. При най-малкото съмнение, кредитополучателят може да направи проверка и да блокира картата.

Има засилен интерес към кредитните карти, издавани от небанкови финансови институции като кредитните карти на Diners Club и "Транскард".

Първата кредитна карта в света, създадена 1950 г. от американския бизнесмен Франк Макнамара като бизнес картата на елита, е Diners Club. Diners се ползва от над 10 милиона картодържатели в цял свят, приема се от над 13 милиона търговски обекти, сред които са водещите хотелски вериги – Hilton, Intercontinental, Sheraton, рент-а-кар – Hertz, Budget, Avis, национални авиокомпании, ресторанти, търговски обекти, туристически агенции и т.н. Diners Club International е притежание на най-голямата банкова институция в света – CitiGroup Corporation. Първа инвестиционна банка, издава тази карта, която дава сериозно предимства за нейните картодържатели:

• Членство в престижния клуб на Diners International;


• Безлихвен гратисен период до 60 дни;


• Теглене на пари в брой от всички банкомати с логото на Cirrus и в банкови салони;


• Безплатно ползване на VIP салоните в над 90 международни летища;


• Гарантирани резервации в около 7000 хотела и над 100 хотелски вериги;


• Специални оферти и отстъпки при търговци в България;


• Участие в наградната програма на Diners Club Bulgaria: събиране на бонусни точки за търговски обекти при плащания с картата.;


• Застраховка при пътуване до 20 000 USD;

Все по-популярна е кредитната карта Тranscard. Тя се използва основно за извърване на плащания за комунални услуги през интернет, покупка на стоки в над 100 търговски обекта в страната, зареждане на гориво в 450 бензиностанзии и др.. Плащането e напълно освободено от такси, а системата дава пълна информация за възникнали задължения или извършени плащания. С Тranscard можете да заплащате услуги към : „Транс Телеком”, „Електроразпределение” - Благоевград – област, Варна – град, Велико Търново – област и др. , БТК, „Топлофикация” - София, Варна, Велико Търново, Враца, Пловдив, „Софийска вода”, „ВИК”- Варна, Пловдив и Русе, Мобилтел, ГлоБул, Евроком кабел, ITV Partner, Булсатком. Тranscard дава възможност да изтеглите пари в брой при 2% лихва върху изтеглената сума.

Онлайн банкирането: Времето е пари

Въпреки че едва ли има опитен мениджър, който би оспорил максимата, че времето е пари, болшинството от фирмите и гражданите в България предпочитат досадните опашки и обикалянето от институция на институция, за да си платят сметките, вместо да се доверят на електронното банкиране.

Според проведено наскоро проучване на Евростат, едва три на сто на българите извършват банкови операции в Интернет, спрямо 44% за Европейския съюз като цяло. Този тип услуги са най-разпространени във Финландия, с 84%, Естония – 83%, и Холандия – 77%.

Една от причините за слабия интерес се дължи на факта, че страната ни е на едно от последните места в Общността по разпространение на широколентови високоскоростни връзки.

Незадоволителната компютърна грамотност също лишава потребителите от възможността да изберат по-ефективен и спестяващ нерви начин да плащат задълженията си или да проверяват наличността по сметките си.

Раздухваните в медиите скандални новини за хакери, източващи хиляди от чужди сметки, засилват притесненията на клиентите относно сигурността на интернет банкирането.

Никой не оспорва, че неразумното или лекомислено отношение към защитата на личните данни или предпазването от троянски коне и вируси поражда риск за потребителите, комуникиращи с банката си през световната мрежа. Няма финансова операция обаче, която да не крие опасности за невнимателните, и това се отнася и за боравенето с дебитни карти и пари в брой.

Трезорите, както по света, така и в България, са наясно с необходимостта от стабилна защита на онлайн операциите и не изостават в грижите си да предпазят клиентите.

За повечето операции се изисква електронен подпис, който, въпреки някои практически неудобства при използването му, се наложи като стандарт за сигурност не само при интернет банкирането, но и при проектите за държавна е-администрация.

Сайтовете за онлайн банкиране използват подсигурения протокол HTTPS. За разлика от стандартния протокол HTTP, HTTPS е комбиниран със SSL (Secure Sockets Layer) и криптира (шифрова) целия трафик между клиента и финансовата институция. Това включва и паролата за достъп, която става почти недостъпна за трети лица.

Опасност съществува единствено ако компютърът на потребителя не е достатъчно добре защитен, и тогава паролата му може да бъде разчетена от хакерите в момента на въвеждането й чрез програми, които се наричат key loggers (кий логъри). Инсталирането на добра антивирусна програма и firewall е абсолютно необходимо за всеки интернет потребител, който цени сигурността си, дори да използва мрежата единствено за сърфиране.

Разбира се, както и при всяка друга операция в Интернет, при онлайн банкирането се изисква самата парола да е добре подбрана, за да не може да бъде отгатната. Не е разумно например да изберете за парола датата си на раждане, която лесно може да бъде проверена от всеки срещу почти минимални усилия. Както и при ПИН кодовете, би било грешка да запишете паролата си някъде, където може да я прочете някой друг – например, в бележника си или на листче, което носите в портфейла. За най-голяма сигурност, просто я запомнете.

Освен стандартните аспекти, свързани с автентикацията на потребителите, съвременните електронни платформи предлагат средства за анализ на достъпа, anti-bot и anti-phishing средства и 2-факторна авторизация при определени критични услуги за потребителите. Терминът phishing се отнася за фалшиви сайтове, които записват данните, въведени в полетата, а bot, известни още като уеб роботи, са програмни приложения, които, освен легалните си функции, могат да се използват за „зомбиране” на заразените компютри. Така, без самият собственик на машината да знае за това, тя изпълнява командите на хакера. Ботовете обикновено се използват за разпространение на спам, но в някои случаи могат да имат и по-зловещи функции.

В допълнение към мерките за сигурност, някои трезори практикуват и използването на транзакционен авторизационен номер (ТАН). Това е еднократно използваем шестцифрен код, който се използва от потребителите за подписване на нарежданията към банката.

Възможен е и варианта да поискате от банката си уведомление чрез SMS за всяка наредена през сметката ви операция, и ако тя се окаже нелегитимна, да я прекратите навреме.

Истината е, че въпреки всички усилия, няма неразбиваем шифър, и въпреки всички модерни високотехнологични средства за защита, интернет операциите не са 100% безопасни. Хакерите обаче приличат на спазващите закона предприемачи по това, че преценяват дали си струва или не атаката над определен компютър. В крайна сметка, за разумните потребители онлайн банкирането не крие повече рискове, отколкото използването на дебитни карти, и в почти всички случаи е значително по-безопасно, отколкото боравенето със значителни суми в брой.

Всъщност, някои специалисти препоръчват интернет банкирането не само заради спестеното време и усилия, а и заради високата му сигурност.

Освен най-големият сайт за електронно банкиране в България, epay.bg, почти няма банка, която да не предлага този вид услуги на клиентите си.

Цената варира значително при различните трезори – при някои използването на услугите е безплатно, при други месечните такси достигат до 25 лв. При някои банки цената зависи от това дали се използва „активно” или „пасивно” банкиране – в първия случай става дума за проверка на информация по разплащателни, спестовни, депозитни и други сметки, а във втория – за нареждане на трансфери.

В повечето случаи, финансовите институции не изискват електронен подпис за заплащане на сметките за комунални услуги, като ток и телефон, което улеснява редовите потребители.

Повечето банките не удържат никакви такси за онлайн преводи между различите сметки на клиента, а при някои от тях заплащането на сметките за комунални услуги също е безплатно.

Удобство на електронното банкиране е и възможността да заплатиш вноските по кредитите си, без да ставаш от стола си. За удобство на клиентите, уеб сайтовете на много от трезорите предлагат валутни и кредитни калкулатори. Подробна информация и сравнение между различните видове кредити се намира и на bgwebcredit.com.

За предприемачите, които са наясно, че времето е пари, онлайн банкирането е предпочитана алтернатива.

За да започнете да използвате тази нова технология, ще се нуждаете от банкова сметка и дебитна или кредитна карта, издадена от банка, регистрирана за електронно банкиране или предлагаща тази услуга

След това се регистрирате в сайта на избрания трезор, или в epay.

И забравяте за опашките.

Необходими документи за различните видове кредити

Всяка банка може да поиска предоставяне на различни документи според вида на поискания кредит, желаната сума за теглене и доходите на кредитоискателя. Има кредити, при които средствата се усвояват целево и затова се изискват документи, доказващи предназначението на исканите суми. Има и заеми, при които банката не се интересува от предмета на инвестиране и изисква само стандартни документи. Обикновено колкото по-голяма е исканата от банката сума за кредит, толкова повече доказателства за своята платежоспособност трябва да представи клиентът.

При ипотечните кредити се учредява ипотека - за обезпечение в полза на банката- кредитор служи недвижим имот. Такива кредити се отпускат както за покупка на имот (апартамент, къща, офис, магазин, поземлен имот и др.), така и за рефинансиране на друг ипотечен кредит, ремонт, довършителни работи или за строителство.

Документите, изисквани от банките при ипотечен кредит могат да бъдат:

• Подписана молба за отпускане на банков кредит по образец на банката;


• Декларация за свързани лица


• Документи за самоличност (ако кредитоискателят е семеен– личните карти и на двамата съпрузи);


• Удостоверение за семейно положение (от Общината);


• Копие на удостоверението за граждански брак;


• Удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения по чл.87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (от Общината);


• Копие на договори за потребителски или жилищни кредити (ако има такива);


• Месечна справка за отпуснатия лимит по кредитни карти (ако има такива);


• Предварителен договор за покупко-продажба и/или документ, удостоверяващ размерът на платената авансово сума по сделката.


• Копие на личните карти на продавачите;


• Удостоверение за семейно положение на продавачите (от Общината);


• Копие от удостоверението за граждански брак на продавачите;


• Пазарна оценка на предложения за обезпечение недвижим имот, изготвена от лицензиран оценител от утвърдения от Банката списък или от оторизиран служител на Банката


• Данъчна оценка на имота;


• Документи за източниците на доход на кредитоискателя:


• При доходи, възникнали по силата на трудов договор или от приравнени към тях правоотношения – копие от трудовия договор с последно споразумение към него, касаещо актуално получаваното възнаграждение (документ, издаден от работодателя по образец от Банката)


• При доходи от стопанска и други дейности, извън тези, посочени по горния ред (еднолични търговци, лица на частна юридическа или медицинска практика, лица, упражняващи свободни професии или извършващи занаятчийски дейности и други услуги) – данъчна декларация за последния отчетен период, баланс и отчет за приходи и разходи за последните три отчетни периода, включително заверен последен годишен баланс, документ за авансово внесен данък за текущ период;


• При доходи от дейности, облагаеми с патентен данък – документ, удостоверяващ авансовото или пълно заплащане на данъците за текущ период; заверен последен годишен баланс и отчет за приходите и разходите; баланс и отчет за приходите и разходите за текущ период;


• При доходи за отдаване под наем на недвижими имоти – нотариално заверени договори за наем; документ, удостоверяващ авансово внесен данък за последен текущ период; данъчна декларация за последен годишен период;


• При доходи от пенсии – удостоверение, издаден от териториалното подразделение на НОИ.

Когато за ипотечен кредит кандидатстват лица с доходи от трудови правоотношения се изисква служебна бележка от работодателя за трудовия стаж в предприятието, брутно и нетно възнаграждение за последните дванадесет месеца / по образец на банката /.

При условие, че работодателят няма сметки в същата банка, тя може да изиска актуално съдебно удостоверение и други документи на фирмата – работодател.

Задължително трябва да се представи копие от трудов договор, декларация за семейно и имотно състояние / по образец на банката / и документи за самоличност.

Същите документи се изискват и от съпруга (съпругата) на кредитоискателя.

И други документи трябва да представят лицата със свободни професии, както и кандидати за ипотечен кредит със собствен бизнес, самонаети лица или такива с допълнителни доходи от наеми. От тях се изисква копие от подадена данъчна декларация за получени доходи за последната календарна година, заверена от данъчната администрация, баланс и отчет за приходите и разходите на дружеството за последната финансова година.

При условие, че дружеството няма сметки в банката, то ще трябва да се предостави съдебна регистрация и удостоверение за актуално състояние, издадено от съответния съд. Банката ще изиска и копие от платежен документ за авансово плащане на данък върху дохода, социално и здравно осигуряване;

Тъй като в основата на ипотечния кредит е имота, който служи за обезпечение, банковите инспектори изискват и информация за предоставеното обезпечение и вписването на ипотеката, а именно всички документи, удостоверяващи собствеността на недвижим имот като: нотариален акт, договор за покупка, актуална скица на имота, (ако имотът включва земя), актуална данъчна оценка на имота за текущата календарна година, удостоверение за тежести от Службата по вписвания, удостоверение по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие/липса на данъчни и други публични задължения за кредитополучателя и за собствениците на имота (ако са различни лица), оценка на имота от лицензиран експерт оценител, одобрен от банката;

Клиентът се задължава да застрахова имота при застраховател, одобрен от банката и да прехвърли полицата в нейна полза.

Кредитоискателят подписва декларация по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс пред нотариуса, който изповядва сделката. С нея декларира, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Има допълнителни документи, изисквани при кредити, отпускани за строителство:

• Документ за собственост на парцела;


• Данъчна оценка за текущата календарна година;


• Разрешение за строеж;


• Договор със строително дружество;


• Удостоверение за тежести от Службата по вписвания;


• Удостоверение по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие/липса на данъчни и други публични задължения за кредитоискателя и за собствениците на имота (ако са различни лица).

Банките изискват задължително документи, удостоверяващи целта на кредита и собствеността върху имота/имотите/ , предложени за обезпечение :

• Предварителен договор за покупко-продажба;


• Документи за собственост на имота, който ще се купува;


• Удостоверение за данъчна оценка на имота, който ще се купува;


• Документи за собственост на друг имот, който ще се ипотекира, ако има такъв ;

(В случай на наследствени имоти – удостоверение за наследници на наследодателя и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя;)

• Удостоверение за наличие /липса на вещни тежести върху имота, който ще се ипотекира, за срок не по-малък от 10 години;


• Документ за собственост (нотариален акт)


• Актуална скица – виза за проектиране;


• Разрешение за строеж;


• Одобрени архитектурни проекти;


• Протоколи за заверени коти и нива;


• Удостоверение по чл.181 от ЗУТ за изпълнен „груб строеж”;

В случай, че имотът, който се купува е различен от имотът, който се ипотекира се изискват документи както за закупувания имот , така и по отношение на имота, който ще служи като обезпечение по кредита.

При теглене на фирмен кредит се изискват други документи, които за засягат както правния статут на фирмата, така и финансовата част от дейността й: съдебни решения, БУЛСТАТ, актуално състояние, удостоверение по чл.87 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличие и/или липса на задължения към държавата, копия от данъчни декларации за последните две приключили години (данъчната декларация за последния приключил отчетен период трябва да бъде заверена от данъчна служба със зелен печат),отчет за приходите и разходите и баланс на фирмата за последните две приключили години.

Банката може да изисква и бизнес план за разходването на средствата по кредита.

Най-опростена е схемата при отпускане на потребителски кредити. За суми под 5000 лв. често е достатъчно само предоставяне на лична карта. Някои банки могат да изискат още:

• Копие от трудов договор (допълнителни споразумения и анекси, ако има към него), граждански договр, договор за наем или други договори от други правоотношения, удостоверяващи регулярен доход.


• При доходи от търговска дейност - заверени данъчни декларации, отчет за приходите и разходите и баланс;


• Служебна бележка от работодателя, удостоверяваща реално получавания нетен/чист доход, хонорарни листа, сметки за изплатени суми

Документите, необходими при рефинансиране на кредит зависят от вида на кредита (жилищен, фирмен или потребителски) . Трябва да се предостави и текуща информация за размера на кредита, лихвата, остатъчната главница и таксата за предсрочно погасяване за кредита, който ще бъде предмет на рефинансиране.

Как ще се отрази на България ипотечната криза в САЩ

Американският ипотечен пазар се срина и ехото прозвуча по целия свят. Нормално е и българските потребители да се запитат как това ще се отрази на личните им финанси, и дори да си зададат въпроса – какво точно е ипотечна криза, как е възникнала тя, и има ли опасност подобно сътресение да се случи и тук.

Международни и местни анализатори побързаха да дадат своята оценка на очакваните последици, но малцина си дадоха труда да обяснят на достъпен език как точно настъпи сътресението отвъд океана.

Забравяйки сложните термини, ситуацията изглежда проста. Цените на жилищата в САЩ се покачваха от години, и собственици, както и банкери, бяха обладани от ентусиазъм въпреки предупрежденията на експерти. Формулата бе следната – за да спечелят повече клиенти, банките отпускаха рискови заеми (така наречените „subprime mortgages”). С други думи, те се доверяваха на потребители с ниски доходи и нестабилна и дори лоша кредитна история.

От своя страна, логиката на пострадалите американски домакинства бе проста. Ипотекираш имота си, и теглиш кредит. Цените на недвижимите имоти продължават да растат, както и оценката на собствеността ти. Така че просто изчакваш, теглиш втори кредит, и с него погасяваш предходния. И така нататък.... Докато пазарът не се срине.

Резултатът беше, че все повече хора не успяваха да плащат лихвите си и до есента на 2007 г. 16 на сто от рисковите ипотеки на американския пазар бяха просрочени с повече от 90 дни. Банките, разбира се, разполагат с обезпечението, но трудно могат да превърнат в капитал хилядите жилища, оказали се в портфейла им, и то в условията на свиващ се пазар.

Ситуацията се утежнява и от сложните инструменти, с които работят финансовите институции. „Лошите” дългове в много случаи бяха комбинирани с „добри” ипотеки и станаха част от инвестиционното портфолио на институционални инвеститори от целия свят. Така „заразата” се разпространи и удари и банки, които на пръв поглед нямаха нищо общо с пазара на имоти в САЩ.

Според германският финансов министър Пеер Щайнбрюк, загубите за банките от кредитната криза може да стигнат 400 млрд. долара, като основен принос за това имат инвестициите им във високорискови американски ипотеки.

На пръв поглед формулата за рефинансиране на дълга изглежда като хитър ход. Но само на пръв поглед. Както коментира Борис Петров, началник на отдел „Анализи” в Българска народна банка, основния извод от ипотечната криза в САЩ е че цените на недвижимите имоти, подобно на цените на всяка свободно търгувана стоки, могат както да се покачват, така и да паднат.

Грешките на прекомерния ентусиазъм са ясни, но въпросът е – какво да очакваме сега, и как кризата отвъд океана ще се отрази на България?

Международни рейтингови агенции, като „Фич” и „Муудис”, които наскоро публикуваха докладите си за страната, изразиха много по-сериозни тревоги от растящия дефицит по текущата сметка, отколкото от опасността от външни сътресения. Според тях, а и според експертите британското анализаторско звено „Икономист интелидженс юнит”, ипотечната криза в САЩ ще се отрази на региона само косвено. Същото становище споделят и управителите на централните банки на Албания, България, Босна и Херцеговина, Кипър, Македония, Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия. На срещата си в Солун на 8-ми февруари те обявиха, че очакват негативния ефект за икономиките в Югоизточна Европа да е ограничен. Въпреки това остават опасенията, че ако сътресенията продължат, тези държави може да се окажат подложени на рисковете, породени от допълнително забавяне на ръста на глобалното производство и търговия.

Добрата новина е, че българската банкова система е сравнително „затворена” – тоест, местните трезори нямат преки инвестиции в сложните финансови инструменти, свързани с лошите ипотеки в САЩ. Въпреки това обаче, България не е изолирана от глобалната икономика, и последствия определено ще има, макар и косвени.

Не е чак токова сложно да се направи извод за очакваните ефекти, тъй като макроикономиката, подобно на физиката, се подчинява на строга вътрешна логика.

Ипотечната криза на американския пазар имаше две основни последствия – снижаване на ликвидността и стопяване на апетита на инвеститорите към рискови вложения.

Това от своя страна може да доведе до покачване на лихвите по кредитите, затягане на условията за тяхното отпускане, оттегляне на инвеститори от пазара на имоти, както българи, така и чужденци, и сътресения на фондовата борса. Стрес за икономиката може да произлезе и от факта, че страната зависи до голяма степен от парите, които емигрантите пращат у дома. Живеещите зад граница може да пострадат от глобалната криза, и ако тя се отрази на доходите им, те ще са по-малко щедри към роднините, останали в България.

Макар и на пръв поглед това да изглежда най-несъществената последица, тук става въпрос за сериозни средства. Според доклад на Световната банка, българите, работещи в чужбина, са влели около 1.854 млрд. долара в родната си икономика. От друга страна, официалната статистика на Българска централна банка оценява парите, пратени от имигрантите у дома за първите 11 месеца на 2007 г. на 3.836 млрд. лв., или 7% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Не трябва да се забравя обаче, че много от българите, потърсили препитание зад граница, работят срещу минимални надници, и вероятно ще бъдат последните, застрашени от съкращения. Също така, докато в началото на прехода повечето хора се насочваха към САЩ и Канада, след присъединяването на страната към Европейския съюз предпочитаните дестинации станаха Испания, Гърция и Германия, които няма да пострадат чак толкова сериозно от ипотечната криза, колкото държавите от Северна Америка.

Доскоро Българска фондова борса изглеждаше имунизирана от чужди влияния. Този път обаче борсовите индекси не издържаха на напрежението. От началото на август 2007 г. към средата на февруари 2008 г. показателят SOFIX изгуби близо 9.5% от стойността си. Според Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на „Статус капитал”, спадът се дължи основно на външни фактори, а това мнение се споделя и от Красимир Атанасов, портфолио мениджър в „Елана фонд мениджмънт”. Главният дилър на Инвестбанк допълва, че влияние е оказала и паниката на част от инвеститорите, решени да продават на всяка цена.

Въпросът, който вълнува най-голям процент от българите обаче е – какво ще стане с кредитния пазар, и цените на жилищата?

Според Борис Петров от Българска народна банка, между тенденциите на пазара на недвижими имоти и общото състояние на икономиката има солидна дългосрочна връзка. Той предупреждава, че не може да се очаква ръстът на цените на имотите перманентно да изпреварва ръста на доходите и на останалите цени в икономиката.

Въпреки че възходът, разбира се, не може да продължи вечно, засега изглежда, че цените на имотите и достъпността на заемния капитал в България не са силно застрашени.

Австрийски експерти, цитирани от Die Presse твърдят, че ипотечната криза засяга по-скоро продажбите на къщи в американските предградия или в испанските курорти. В България и Румъния няма отбелязан драстичен спад, освен при административни сгради в недобро състояние и при обекти, закупени на прекалено висока цена. Прогнозите са печалбите в двете държави да паднат леко от седем на шест процента, като по-сериозни сътресения може да се очаква единствено при парцелите.

Не са особено тревожни и изводите на влиятелното финансово издание „Файненшъл таймс”. Според британският вестник, интересът на чуждестранните инвеститори към страната остава висок, тъй като България все още държи най-ниските цени на недвижими имоти в Европейския съюз. Един от ефектите на ипотечната криза отвъд океана бе, че доведе до изтегляне на купувачи от Обединеното кралство, но за сметка на това на пазара навлязоха инвеститори от Русия, Румъния, Полша и Украйна.

Тихомир Тошев от консултантска компания „Кредит Център” допълва, че българският пазар на недвижими имоти е все още развиващ се и много силно конкурентен, тъй като българските банки са много активни както в рекламите, така и в опитите си да привлекат клиенти за ипотечно кредитиране. Той също се позовава на факта, че имотите в България са най-евтините в Общността и прогнозира, че през 2008 г. поскъпването ще продължи, макар и с по-умерени темпове. Трезорите едва ли затегнат значително условията за отпускане на заеми. Не се очаква и сериозно покачване на лихвите, тъй като нивото на лошите кредити в страната е в рамките на допустимото – около 2.1-2.2%.

Единствено „Индъстри уоч” очертават по-песимистична картина, като се позовават на вероятното оттегляне на парите на българските емигранти и чуждестранните инвеститори от пазара на недвижими имоти. От финансовата група отчитат, че вече се наблюдава забавяне на темповете за издаване на строителни разрешителни и намалява размерът на застроената към тях площ.

Изпълнителният директор на кредитния брокер Кредит Навигатор Борис Димитров признава, че от есента на 2007 г. голяма част от банките в страната са започнали плавно да повишават цената на кредитите си. Успоредно с това обаче, в стремежа си да не загубят позиции на пазара, трезорите предложиха нови гъвкави продукти, които да отговорят на специфичното търсене на кредитоискателите. Така че, според Димитров, може по-скоро да се говори за либерализация на кредитната политика и стремеж да се стигне по-лесно до потребителя, отколкото за затруднен достъп до заемни средства.

А какви са очакванията на самите българи? Според анкета на електронното издание на вестник „Пари” ipo.bg, около 26% от респондентите не очакват глобалната ипотечна криза да има въобще някакво влияние на местния пазар. Всеки пети очаква световните сътресения да се отразят на фондовата борса, а 18 на сто се опасяват от покачване на лихвите по кредитите. Най-малък брой от гласувалите – 17%, са на мнение, че събитията в САЩ ще окажат влияние върху цените на имотите в България.

В същото време, изпълнителният директор на брокерската агенция „Кредит навигатор” уточнява, че когато става въпрос за ипотечни кредити, цената им не зависи само от годишната лихва – от голямо значение са и различните съпътстващи такси при тегленето на заема.

Затова потребителите трябва да сравняват внимателно и комплексно всички фактори на отделните оферти. В допълнение към това, банковият пазар, особено в областта на ипотечното кредитиране, е много динамичен. Затова хората, които са си поставили за цел да оптимизират задълженията си, би трябвало поне веднъж годишно да сравняват новите условия с тези по сключения от тях договор. Много често рефинансирането на даден кредит или обединяването на няколко задължения в едно се оказва финансово изгодно решение. Клиентите, които срещат затруднения да се ориентират в сложния финансов свят, или имат нужда от експертна консултация, могат да намерят ценна информация на www.bgwebcredit.com.

Не пари на вятъра, а пари от вятъра

До 2010 г. общата продукция на вятърна енергия ще достигне почти 12% от брутното потребление

Едва ли някой вярва, че е възможно хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло, и то в един от най-трудните сектори на икономиката, какъвто е енергетиката. Цената, която плащаме за електричество, не се изчерпва само с месечните сметки, а и с непоправимите щети, нанасяни над околната среда. Съществуват обаче предприемачи, които не само защитават природата, а и отчитат печалба, разчитат на сигурен пазар, и се развиват в сектор, за който анализаторите прогнозират, че може да достигне ръст на производството от над 500% до 2010 г., като общата продукция ще възлезе на почти 12% от брутното потребление на енергия в страната.

Има бизнесмени, които хвърлят пари на вятъра, и такива, които изкарват пари от него. Някои скептици твърдят, че България не е подходяща за разработването на точно този вид алтернативна енергия. Статистиката обаче говори сама за себе си - за периода 2005-2007 г., вятърните мощности в страната са се увеличавали със 100-процентен годишен ръст. През 2005 г. са инсталирани 10 МВ мощности, през 2006 г. - още 22 МВ, а до септември миналата година - допълнителни 38 МВ. Според председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков, до 2010 г общата инсталирана мощност на ветрогенераторите в България ще достигне 150-200 МВ. По изчисления на браншовата организация, по Черноморието има потенциал да се разположат 5000 МВ вятърни мощности, от които 2000 МВ могат да бъдат инсталирани на 10-15 км навътре в морето в така наречените офшорни вятърни паркове.

Желаещите да навлязат в този бизнес могат да кандидатстват за субсидии, кредитно финансиране или експертна помощ по редица европейски, международни и национални програми. По-известните от тях са Предприятие за управление на дейностите за опазване на околната среда, Държавен фонд “Земеделие” и Националният доверителен екофонд. Програми на Европейския съюз, чрез които може да се получи безвъзмездна финансова помощ или кофинансиране за изпълнение на проекти, са ИСПА, САПАРД и ФАР – “Трансгранично сътрудничество”.

Не липсват и други варианти. Например програмата на Холандското правителство за безвъзмездни инвестиции за екоенергетика, наречена PSO b2b отпуска 100% безвъзмездна помощ, а Балканският гръцки еврофонд за субсидиране - 30%, като от него към България са насочени 50 милиона евро. При PSO b2b, стойността на инвестиционните проекти трябва да варира между 250 хиляди и 1 млн. евро, а друга програма на холандското правителство, ERUPT, субсидира големи инвестиционни проекти за производство на екологична енергия.

Съществуват и ясни канали за осигуряване на заемен капитал, съчетан с безвъзмездна финансова подкрепа. Европейската банка за възстановяване и развитие, в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз, е разработила кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ), която включва субсидии в размер на 20% от главницата по кредита. В нея участват седем български банки - Българска Пощенска Банка, ДСК, Уникредит Булбанк, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк, Юнионбанк и банка Пиреос. Все пак, макар че няма определена горна граница на заема по кандидатстващите проекти, субсидията може да се използва само до определен лимит, различен при различните трезори. Това означава, че за инвестиция, надхвърляща лимита, предприемачът може да разчита на безвъзмездна помощ, равна на не повече от една пета от определения максимум. Неговият размер варира при различните банки, като се движи от 500 хиляди евро при Юнионбанк до 2 млн. евро при Уникредит Булбанк. Размерът на лихвите зависи от оценката на риска и се движи в порядъка на 9 до 12.5%. Срокът за погасяване варира между 5 и 6 години, а като обезпечение фирмата може да представи дълготрайни материали активи, в някои случаи дори закупените с кредита съоръжения.

За опростяване на кандидатстването за кредит предприемачите могат да използват специализираният сайт www.bgwebcredit.com, или да потърсят допълнителна информация на уеб страниците на финансовите институции.

Освен програмите за безвъзмездно и кредитно финансово подпомагане са приети и други мерки за стимулиране на индустрията. Например, за всеки произведен киловатчас се издава зелен сертификат, който се продава свободно независимо от това на кого се доставя електричеството. Печалбата от тези безналични ценни книжа е равна на приходите от цената им, тъй като за тях не се правят отделни разходи - всички вложени средства влизат в себестойността на електроенергията.

Тези, които имат наум подходящ терен, но се тревожат за инфраструктурата, нямат причини за безпокойство - НЕК е законово задължена да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветроенергийното съоръжение.

В допълнение към всичко това, всички инвестиции в сектора, с изключение на земите, се амортизират с данъчно признати годишни квоти от 15 до 50%. Това е важно за този сектор, защото генераторите се управляват от компютри със съответния софтуер и работят напълно автоматично. Няма постоянен персонал и разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако предварително не се структурират правилно активите на фирмата, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат неприемливо високи данъци.

Накрая остава последният – и може би най-важен плюс за предприемачите, решили да разработят проект в тази екологична и бързо развиваща се индустрия. Те могат да разчитат на сигурен пазар, и фиксирана цена на изкупуване на произведеното от тях електричество. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране задължава електроразпределителните дружества да закупуват произведения от ветрови генератори ток на цена от 175 лв. на мегават час за мощности с пълни ефективни годишни часове на работа до 2250 часа, и 156 лв. за тези с по-голям капацитет.

Разликата в изкупните цени означава, че за определен проект може да излезе по-изгодно годишното производство да се снижи под определената граница. Анализът на конкретната ситуация зависи и от вида турбини, това дали са закупени на старо или са нови, което определя размера на първоначалната инвестиция, и други фактори. От изключително значение е изчислението на прогнозното количество енергия за година, което пряко зависи от избрания терен.

Според доклад на датска фирма BTM Consult ApS, публикуван през март 2006 г., очакваният среден инвестиционен разход се равнява на около 1200 евро на киловат инсталирана мощност. Все пак, тъй като в България не се произвеждат турбини за ветрова енергия, това налага допълнителни инвестиционни разходи, свързани с транспорт на едро габаритна техника, митнически такси за внос на машини и съоръжения и др. Затова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя стойност на вложенията от 1300 евро на киловат. Изчисленията на държавна агенция предвиждат и средногодишни експлоатационни разходи от 1.2 евро цента на киловатчас за година за периода на полезния живот на
активите.

Съотношението между направеното вложение и очакваната производителност зависи от толкова много различни фактори, че е невъзможно да се изведе конкретна формула. За ориентир, вятърният парк Монте Каос в Португалия доставя 2.53 гигаватчаса електричество на година. Той се състои от дванайсет вятърни турбини по 150 киловата, разположени на изток от град Сайнс на разстояние 3 км. от брега. Височината на кулата на турбините е 31 м., а диаметъра на ротора 28 м. Според обобщения на специалисти, една 600 киловатова вятърна турбина на подходящо място би произвеждала достатъчно електричество, за да посрещне годишните нужди от електричество на 375 домакинства, или приблизително 600 мегаватчаса на година.

Участници на пазара коментират, че в България за проект с 500 киловата мощност, с втора ръка генератор, произведен 1995 г., ще е нужен общ капитал от около 500 000 лева.

Лизинг или потребителски кредит

Най- бързият начин за придобиване на стоки при недостатъчно пари в брой е по лизингова схема на изплащане или с потребителски кредит. И по двата начина процедурата е максимално опростена за суми до 5000 лв. Финансирането на клиенти за суми до 1000 лева почти изцяло е преминало в ръцете на небанковите финансови компании, предлагащи стоково кредитиране.
Обикновено водещи при взимането на решение за ползване на чужди пари е формата на изплащането и лихвата, т.е. цената на ползване на парите, както и необходимото време, за което ще бъде придобит актива. Но има и допълнителни предимства, които влияят на избора между потребителски кредит и лизинг.

Лизингът е реална алтернатива на потребителския банков заем, а до известна степен и на инвестиционното кредитиране. Терминът лизинг (leasing ) произлиза от английския език и в тесния си смисъл означава “наем”. 1954 се счита за рождената година на лизинга в съвременния му вид.

Лизингови дружества често са по-гъвкави при финансиране в сравнение с банките. При лизинга има разпределение и управление на риска между двете страни. Не се изискват гаранции за осъществяване на сделката, защото за обезпечение служи самия актив, за който има сключена застраховка. Според лизинговия договор, разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. Лизингът води до подобряване ликвидността и балансовите коефициенти на дадена фирма и има данъчни ползи - лизингополучателят използва ускорена амортизация на наетия актив като данъчна преференция. Плащането на ДДС се разсрочва за целия период на сделката, което е друго предимство. Юридическите лица не затварят оборотни средства и обикновено при лизингови схеми ползват преференции от доставчици, застрахователи и т.н. Предприемачът е защитен от рискове и разчита на гаранциите, които носят производителят и/или продавачът. Друго предимство е, че лизинговите вноски са по-ниски от вноските за другите видове финансиране.

Маркетинговите оръжия на лизинговите компании са мощно средство за въздействие. Предлага се възможност за плащане на дължимата сума на равни месечни вноски, с размер на първа вноска по избор на клиента или без първоначална вноска.

Клиентите разчитат на допълнителни бонуси – гратисен период, промоционални цени, допълнителни бонуси за всяка следваща покупка (например намаление на цената от 2 до 5%) и др.

Най-масови в България са оперативния и финансовия лизинг.

При оперативния лизинг активът се предоставя под наем за определен период от време (обикновено година) и след изтичането на срока, той се връща на лизингодателя. В края на договора лизингополучателят не става собственик на лизингованото имущество, а го връща на лизингодателя.

Финансовият лизинг е за по-дълъг срок от оперативния. При него стойността на актива се изплаща изцяло чрез лизингови вноски. Макар, че активът е получен в момента на сключване на договора, собствеността върху него се прехвърля едва след изтичане на договорения период и след плащане на дължимите вноски с възможност за ускорено плащане от страна на лизингополучателя..

За сключване на лизингов договор се изискват определени документи.


За юридически лица и ЕТ:

• съдебно удостоверение за актуално състояние (обикновено изискването е да бъде издадено не по – рано от два месеца преди датата на сключването на договора за лизинг);
  


• съдебно решение за регистрация на дружеството (търговеца) в съда и всички съдебни решения за извършени промени;
  


• декларация за данъчна регистрация;


• регистрация по ДДС;


• карта за регистрация по Булстат;


• копие от счетоводните документи /баланс и ОПР/ от последните две години;


• банкова референция /извлечение/;


• копие от погасителните планове от други кредити /ако има такива/;


• фирмен адрес (в случай, че последният се различава от адреса на управление по съдебното удостоверение);


• копие от двете страни на личната карта на представляващия юридическото лице или едноличния търговец според съдебната регистрация;


• Други документи (договори за наем, охрана и т.н. в зависимост от вида на актива)


• Някои лизингови фирми изискват поръчител (и).

Процедурата за физически лица е подобна. Изискват се следните документи :

• копие на личната карта;


• копие от акта за раждане;


• заверено от работодателя копие на трудов договор;


• удостоверение от работодателя, че трудовият договор не е прекратен и месечното възнаграждение надхвърля 2 минимални работни заплати;


• декларация за допълнителни доходи - хонорари, наеми и др.;


• Други документи ( договор за охрана, за наем, нотариален акт, свидетелство за съдимост и др.)

Алтернатива на банковите потребителски кредити са офертите на фирми, които продават стоките си на изплащане по схеми, предложени от лизингови компании. Те отпускат целево средства за закупуването на избрани от клиента потребителски стоки. Покупката може да бъде осъществена директно в търговски обект, сключил договор за представителство с лизинговата фирма. В България по този начин работят над 1000 фирми, които предлагат стоки на изплащане в повече от 2000 магазина в цялата страна. Средствата за одобрените кандидати се превеждат от лизинговата компания директно по сметката на търговския представител, а клиентът получава стоките веднага. Погасяването става чрез плащане на вноски към лизинговата компания.
При желание за покупка на стоки по тази схема се попълва „искане за финансиране”, в което се посочват лични данни на кандидата (представляващия), подробности за местоработата и наличието на трудов договор. Изисква се финансова информация за общия месечен нетен доход на кандидата, източниците на доходите, бюджета на домакинството, наличието на кредити и задължения (към банки, плащане на издръжка и др.). Попълват се данни за имущественото състояние на кандидата – движима и недвижима собственост. Лизинговата компания извършва предварителна проверка на платежоспособността на кандидата и предварителна оценка на риска. Прави се проверка в НОИ за извършените осигурителни плащания, начислен осигурителен доход за наети лица и едва тогава се предлага договор.

От 01.10.2006 г. Законът за потребителския кредит изисква от кредиторите да посочват годишния процент на разходи като показател за цена на кредита. Въпреки това в брошурите, разпространявани в търговските вериги, не се дава нужната информация, често се посочва диапазон за годишен процент на разходите- например от 15% до 20% без да се посочва конкретната цена за кредитиране на избраната стока . Например: покупка на телевизор за 1000 лв. с лизингов договор за 1 година е с годишен процент на разходи 41.29%, което не говори на потребителя много. Всъщност оскъпяването на стоката излиза 20% .
От друга страна има много банки, които отпускат кредити за закупуване на стоки от търговски вериги само срещу издадена проформа фактура или са разработили специални банкови карти за стокови кредити, които много улесняват процедурата, но обикновено са с лимити по 1000 лв.

Потребителските кредити са далеч по-популярна от лизингите форма за ползване на средства за покупка. Почти всички банки предлагат предоставяне на средства без поръчител, но обикновено без поета гаранция и без проследяване на доходите, лихвите са значително по-високи. От друга страна не се ангажират други хора, не се прави ипотека и така се спестяват допълнителни разходи и време, защото процедурата по събиране и обработване на документите е бърза. В повечето случаи кредит без поръчител се отпуска за по-малки суми.

Почти всички банки предлагат кредит без поръчители по специални програми за служители на фирми, с които банките имат договори. Лихвените проценти по тези кредити са преференциални и са значително по-ниски от обявените. За обезпечение най-често се приемат бъдещите парични вземания.

Потребителските кредити с поръчители са най-масовия продукт за физически лица, отпускани от почти всички банки за по-големи суми. Годишният лихвен процент е значително по-нисък при подписването на договора от поръчителите.

Според проучванията най-голям процент от изтеглените банкови кредити са предназначени за ремонти. На второ място се теглят пари за рефинансиране на по-малки потребителски или стокови кредити, задължения по кредитни карти и други. Все още е сериозен интересът към потребителските кредити с цел покупка на автомобили, въпреки че значително се увеличиха покупките на лизинг.

Практиката показва, че физическите лица предпочитат банките като източник на средства за покупка на дадена стока, защото не се налага да доказват за какво ще използват парите и процедурата е максимално опростена. За юридическите лица обаче предимствата на лизинговите схеми често натежават при взимането на решение за ползването на оборотни средства за покупка на активи.

Ипотечното кредитиране през годините. Ипотечното кредитиране в Чехия.

Историята на ипотеката води своите корени от Древна Гърция. Още в края на VІІ - началото на VІ в. пр. н.е. понятието „ипотека” се свързва с обезпечаването на отговорността на длъжника към кредитора с определени земи.

Първите употреби на ипотеката се срещат в Атина, където за залог за заем е служела личността на заемателя. В случай на невъзможност да изплати дълга си, заемателят е бил поробван. Именно с цел да премахне отговорността от личността, един от легендарните седем мъдреци от древността Солон въвежда обезпечаване на взетите кредити чрез недвижима собственост. Белег, че собственикът на земята е длъжник, представлявал един стълб, който се наричал hypoteca (подпора). На него били изписвани всички дългове на собственика.

Все още обаче съществувал риск за кредитора, че собствеността не е свободна откъм дългове или е заложена. Ипотеката следвало да възпрепяства един възможен пренос на имуществото върху друг владелец, още повече след като личността на собственика вече не подлежала на санкциониране (поробване). Впоследствие била въведена употребата на ипотечни книги. Така се наложила практика собствеността върху недвижимото имущество на продавача да бъде доказвана в случай на потенциална продажба. За тази цел била предоставяна официална информация, достъпна за всички, че собственикът може да я продаде.

По-късно ипотеката била усъвършенствана в Древен Рим. Римляните разширили юридическото поле на ипотеката, като вече можело да се ипотекира цялото имущество на длъжника. При все това обаче римското ипотечно право се характеризирало с два недостатъка - специалност и гласност. Тази особеност фактически не давала сигурна гаранция на кредитора, че ще бъде обезпечен.

С течение на годините ипотеката навлязла като практика в средновековното европейско законодателство. В Германия първите следи се датират не по-рано от ХІV век, като дотогава действал принципът за лична отговорност за дълговете. Във Франция от края на ХVІ в. започнала да действа негласната ипотека, а първите ипотечни банки били създадени в Германия през ХVІІІ век. Първата банка е основана в Силезия през 1770 г. Банката била държавна и осъществявала финансова подкрепа на крупни земевладелци. По-късно, за да привлича средства, банката започнала на издава ипотечни облигации.

Навлизането на ипотеката, като удачен способ да се обезпечава кредит, бележи бързо развитие. През 1916 г. в САЩ в 12 окръга са основани федерални стопански банки, които дават дългосрочни кредити на фермерите срещу залог на земята им. В същото време в Канада ипотечните банки залагат върху операциите с недвижимост и инвестиции в дългосрочни ценни книжа. В началото обект на тяхната дейност е кредитирането на селското стопанство срещу залог на земя, а впоследствие и кредитирането на жилищно строителство.

Постепенното историческо развитие на ипотеката в европейското законодателство очертава две основни нейни черти. На първо място, ипотеката се прилага единствено към недвижимо имущество, а, на второ, продажбата на заложеното имущество не се осъществява от самия кредитор, а посредством съда.

Развитието на пазара на недвижими имоти в Чехия бележи стабилизиране през последните няколко години и още повече след влизането на страната в Европейския съюз, което придаде западен облик на пазара. Подобно на темпа на развитие в Италия, Испания, Ирландия и Португалия, пазарната стойност на недвижимите имоти в Чехия започва силно да нараства.

В наши дни Прага се възприема като икономически остров в страната, тъй като в града заплатите са много по-високи от средните за страната, а безработицата е почти нулева. В същото време по статистически данни в туризма през 2003 г. 90 % от посетилите страната са били в Прага. Оттук хегемонията на столицата определя закономерно и по-високите цени на имотите в сравнение с тези в другите градове.

Преди 1 май 2004 г. гражданите на ЕС можеха да закупят имот в Чехия в случай, че живеят в страната поне 10 години или чрез фирма, сред чийто учредители са и те. Обстоятелствата днес са малко по-различни и не само тези с постоянно жителство могат да закупят недвижимо имущество. Това е възможно и за временно пребиваващи.

През 2007 г. пазарът на недвижими имоти в Чехия отбеляза рекорден ръст от 50 %. Двете водещи банки в ипотечното кредитиране - Чешка спорителна и Хипотечни банка, заедно са отпуснали повече от 85 млрд. крони. Според изчисленията на специалисти всички банки общо взето са отпуснали ипотечни кредити в размер на 150 млрд. крони, като средният размер на ипотечните кредити е бил 1,7 млн. крони.

Банките в Чехия отпускат различни ипотечни кредити в зависимост от търсенето и възможностите на гражданите. Понастоящем водещите банки отпускат финансиране както на чешки граждани, така и на граждани на ЕС, които са сключили брак с чешки гражданин и живеят временно в страната, и за граждани с разрешение да живеят в страната, тъй като са сключили брак с чешки гражданин. Сред другите изисквания към кредитоискателите е те да са навършили пълнолетие (18 години) и в края на падежа възрастта им да не надвишава 70-75 години.

Минималният размер на ипотечните кредити в Чехия е 200 000 крони, като максималният размер в повечето случаи се определя от финансовите възможности на кредитоискателя. Така, например, максималният размер на ипотечните кредити на Райфайзенбанк (Чехия), която се намира на трета позиция по отпуснати ипотечни кредити за 2007 г., е 30 млн. крони. Банката отпуска финансиране до 70 % от стойността на недвижимото имущество, при срок за изплащане от 1 до 30 години.

В Чехия става все по-популярно лансирането на ипотечни кредити, които покриват 100 % от стойността на имота, т.е. гражданите имат възможност да се сдобият със собствено жилище без наличието на дългогодишни спестявания. Банка Чешка спорителна отпуска ипотечни кредити, които могат да покрият 70 %, 80 % или дори 100 % от стойността на имота, като при това дава възможност на своите кредитополучатели да изплатят до 70 % от продажната цена на имота предварително, без да дължат за това такса. В случай, че бъдат изплатени предварително точно 70 %, кредитът автоматично преминава към стандартните ипотечни кредити.

В същото време редица банки отпускат ипотечни кредити без необходимост за доказване на доходи, а други изискват минимален годишен доход в размер на 300 000 крони. Пионер в областта на ипотечното кредитиране без нужда от доказване на доходи е Райфайзенбанк (Чехия), която предоставя преценката за плагежоспособността изцяло на кредитополучателите.

Лихвите по ипотечните кредити в Чехия зависят изключително много от вида кредит, към който се ориентира кредитоискателя. Всяка една банка определя лихвения процент с оглед параметрите на кредита и възможностите на кредитополучателя. В банка Чешка спорителна, например, лихвите варират между 5,09 % и 7,59 % в зависимост от срока на изплащане, който е в рамките на от 1 до 40 години.

Обезпечаването на ипотечните кредити е стандартно и изисква ипотека върху закупувания имот или ипотека върху имот, собственост на трето лице, като задължително се прави застраховка на имота в полза на банката.

Отношението към кредитоискатели, които не са граждани на Чехия, се различава в много малка степен. Пример ни дава Уникредит Банк, която отпуска целеви ипотечни кредити за чешки граждани и пребиваващи чужденци и нецелеви кредити, т. нар. американски тип ипотечен кредит.

Разликата между двата типа кредити - за граждани и чужденци, проличава не в размера на финансирането, гратисния период или лихвата, а в:

1. Цел на кредита. Гражданите на Чехия могат да се ползват от ипотечни кредити с цел финансиране или рефинансиране, докато чужденците могат или да закупят имот, или да закупят актив на лизинг.
   


2. Изплащане. Максималният срок за изплащане на ипотечни кредити за граждани е 35 години, а за чужденци - 30 години.
   


3. Процентно покриване на стойността на покупката. Гражданите на Чехия се ползват с преференцията да получат финансиране, което да покрие 100 % от продажната цена на имота, който искат закупят. Ипотечните кредити за чужденци покриват до 80 % от стойността на актива.
   

С американски тип ипотечен кредит може да се снабдите сравнително лесно. Особеността на този тип кредити се изразява в това, че банката не изисква от кредитополучателя да разкрие целта на финансирането, което ще получи, т.е. кредитополучателят ще усвои кредита по собствено усмотрение. Минималният размер на „американските” ипотечните кредити варира между 150 000 крони (Чешка спорителна) и 200 000 крони (Райфайзенбанк, Хипотечни банка и Уникредит Банк). Максималният размер достига 10 млн. крони или сума, ангажирана с ипотекираното имущество и възможностите на кредитоискателя (Чешка спорителна).

Финансирането може да покрие в зависимост от банката, от която теглите, 60 % (Уникредит Банк), 70 % (Хипотечни банка), 80 % (Райфайзенбанк) или 90 % (Чешка спорителна) от пазарната цена на недвижимото имущество.

Възрастовите изисквания са идентични, с изключение на Хипотекни банка, където максималната възраст на кредитополучателя при последната вноска трябва да е 65 години.